Едно име на агент, роден в Ловешко, излезе от последния списък на Комисията за досиетата във вторник. Цочо Василев Билярски е роден през 1949 г. в Орешак, Троянско. Вербувал го служителят Георги Безлов през 1984 г. той го е и ръководил. Осъществявал е сътрудничеството в Шесто управление на ДС, като агент под псевдоним Стоян. Билярски е бил директор в Централен държавен архив от 1993 г. до 1997 г. После е началник сектор в Централен държавен архив от 2000 г. до 2006 г.
Комисията огласи поредните тридесет сътрудници на бившата ДС, работили на високи места в изпълнителната власт. Най-известните имена са на писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов.
Цочо Василев Билярски е историк и философ, отговорен редактор на сп. „Известия на държавните архиви“. Като такъв през 2007 г. е предал на Полския институт в София две много ценни книги: две новели на Хенрик Сенкевич „За насъщния“ (изд. 1921, в превод на Дора Габе) и „Бартек Победител“ (изд. 1918, в превод на Димитър Хр. Бръзицов). Той е сред участниците за възстановяването на Македонския научен институт на 3 май 1990 г.
Ангел Николов, историк: Цочо Билярски познавам само от публикациите му. Много от тях са по теми, които до 1989г. бяха табу за българската историография. Нямам представа какво има в досието му на ДС, но почти всичко написано от Билярски, бивш директор на ЦДА, е много полезно за намаляването на белите петна в българската история. Написани са компетентно, професионално и в тях не личат никакви зависимости от комунистическите и посткомунистическите репресивни структури и агитпропа на БКП/БСП. Според мен към хора като Билярски трябва да се подхожда непредубедено и да не им се лепят етикети въз основа само на някакви си картончета. Билярски, поне що се отнася до написаното от него след 1989 г.,(предишното не познавам) заслужава уважение – то няма нищо общо с пропагандната наукообразна пропагандна макулатура на „историци“ като Баева и компания.
ХаресвамХаресвам
Уважаемый господин Николов! Как историк Вы прекрасно знаете, что настоящий исследователь должен не просто публиковать документы из архивохранилищ, вынося их на белый свет для широкой читательской публики, но и анализировать с источниковедческой точки зрения, осуществляя их внешнюю и внутреннюю критику. Не кажется ли Вам, что господин Цоцо Билярски в этом отношении за всю свою долгую научную карьеру гораздо более себя проявил как публикатор, нежели как настоящий исследователь?
ХаресвамХаресвам