Изминаха 10 години от издаването на поредния юбилеен лист посветен на 34-ти пехотен Троянски полк . През този период проведох редица проучвания и разговори, които намалиха голяма част от ,,белите 
петна” от историята на полка.
Сега имам и задължението да водя подготовката на учениците от 9 и 10 клас от Област-Ловеч по въпросите на военната история и подготовката на страната за отбрана, като предам историческите факти. Оказва се обаче, че колкото повече пътуваме във времето, на толкова повече неточности се натъкваме – в електронните и конвенционалните източници се появиха доста нелепости. например – 34-ти полк е сформиран през 1899 г. , а от други автори – през 1903 г. в Русе и др.
Благодарен съм на съдбата, че успях да ползвам ,,живите източници”- Леда Милева, Христо Ненов-сина на последния командир, дядо ми-Марин Стаменов. Посрещах в казармата на полка и легендите на полка бай Коста Константинов-бивш подпоручик и Йото Маринов от с. Радювене-бивш фелдфебел.
За да изясня фактите около сформирането на полка, имам някои аргументи, които да изложа пред заинтересованите от историята:
Военното строителство след 1885г .
След Сръбско-българската война от 1885 г. , когато е защитено Съединението на България, политическата класа в Княжество България си поставя за задача да изгради съвременна армия. Най- голям радетел на това става Стефан Стамболов, като неговият стремеж е българската армия да стане равна по сила с турската. Сред офицерите главен приоритет става освобождението на поробените земи, където живеят българи – Македония и Одринско. Създават се тайни офицерски братства – Български освободителни братства. През месец юни 1897 г е основано в гр. Велико Търново първото тайно офицерско братство от 7 офицери.
В края на 1900 повече от половината офицери в армията членуват в тези тайни братства. В Ловеч служат и двама от основателите на Българските освободителни братства- поручиците Атанас Наков и Марко Ванков, а в периода до Балканската война и поручиците Фитов, Гочев, Маринович, капитан Пенев и подпоручик Иван Дяков.
За подготовка на необучените за военна служба се създават отделни дружества като в Ловчанското гимнастическо дружество ,, Осъмски юнак” – участват както офицери, така и подофицери -капитан Дрянков и унтерофицера Иван Беневреков.
Създаването на полка – следствие на военно политическата обстановка през 1903г.
След неуспехите на Горно-Джумайското въстание от 1902 и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 за всички става ясно, че войната с Турция е неизбежна. Армията е поставена в доминиращо положение поради важните задачи, които решава в мирно и военно време. В началото на 1904 е осъществена реорганизация в армията, като се развръщат нови три пехотни дивизии – 7-ма Преславска,8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска, а 12-те резервни полкове се развръщат в действащи.
С указ №84/29.12.1899 се постановява 10-ти резервен полк да се развърне по щата за действащ полк, като получава наименованието 34-ти пехотен Троянски полк и се преподчини на втора бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия.
10-ти януари 1904 г. е рождената дата на 34-ти пехотен Троянски полк-Ловеч. В Ловеч 10-ти Резервен полк, командван от подполковник Ваклин Церковски, е от състава на 2-ра бригада от 5-та Дунавска с щаб във В.Търново. Сформиран е на 15 февруари 1900 г. в Ловеч.
Полкът е в състав една дружина от 4 пехотни роти, нестроева рота командвана от капитан Таслаков (Троян) и 10-та погранична рота (номерацията е по тази на полка) с щаб в гр. Свищов, под командването на капитан Бекяров.
Разбира се, 34-ти пехотен Троянски полк-Ловеч е развърнат на базата на 10-ти Резервен полк-Ловеч, но е неправилно да се твърди , че е основан 1900 (с отдаването на първата заповед по 10-ти полк ) или дори пет години по-рано (с указа за създаване на резервните полкове).
Първата заповед по 34-ти пехотен Троянски полк е отдадена на 10.01.1904г,като е подписана от полковник Михаил Попов-последният командир на 10-ти резервен полк.Така се поставя началото на славния 34-ти пехотен Троянски полк от състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия.
На територията на гарнизон Ловеч са сформирани още щаб на 2-ра бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия и 34-то полково военно окръжие.
Полковник М. Попов.
Поради нарастналата опасност от война в началото на 1904 са повикани два набора- 1903 и 1904 г. След като първият полага клетва, се сформира 2 -рата дружина на полка от 10-та погранична рота и 1-ва дружина, като първи граничен участък формира 5-та рота, втори граничен участък формира 6-та рота и трети граничен участък формира 7-ма рота с командир капитан РайкоТуйков (Тетевен). На 20-ти януари полкът приема подполковник Евгений Халачев. За командир на 1-ва дружина е назначен майор Г. Иванов (бивш командир на дружина 10-ти полк), а на 2-ра майор Цонков (бивш командир на 3-та рота от 10-ти полк).
Окончателното сглобяване на полка става на 5.9.1904 , като от състава на 14-та погранична рота се сформира последната -8-ма рота на полка.
Сред основните мирновременни задачи са охраната на окръжния затвор, земеделската каса (банка) и държавната болница, които се изпълняват от градски караул.
През периода 1904-1912 в полка служат завършилите Генерал-щабни академии в чужбина капитан Владимир Стоянов (по-късно Началник на Генералния щаб), капитан Дандиш, както и капитан Атанас Каишев –бъдещият началник на Военното училище в София. Командирите на полка, които достигат до звание генерал, са действащите полковници Христо Попов, Марин Цонков и запасните Рашо Георгиев и Пано Маринов.
Военновременният състав на полка е мобилизационен.
След мобилизацията през 1912 34-пехотен Троянски полк -Ловеч има следния числен състав: 4372 офицери, чиновници , подофицери и редници. Полкът командвал мирновременният командир- полковник Рашо Георгиев.
След смъртта му през 1939 за признателността на ловешката общественост свидетелства Йордан Кулелиев: ,,По време на областния културно-стопански сьбор във В. Търново, между множеството дошли гости из Плевенската област е имало и такива от Ловеч и Троянско, гдето покойният е бил полкови командир. Хубавите бойни, другарски и човешки спомени заставили дошлите тук ловчалии, начело с кмета си (б.а.- инж. Петър Иванчев) и председателят на запасните офицери г-н Луков, придружени с войскова част и военната музика, отиват и са покланят пред пресния гроб на своя всеобщоуважван и незабравим полкови командир. Поднасят се венци, държат се трогателни речи, проливат се скъпи сълзи.,,
Великотърновци не познават покойника, казал кметът на Ловеч. Ние го познаваме, ние боготворим Генерала!”
И наистина тоз, който ги е водил в славни боеве при Одрин и Чаталджа през 1912 година и при Св. Никола, Балхабериловец през 1913 година, не е можело да не бъде обичан и уважаван от своите подчинени. Когато той е бил повишен в бригаден командир и трябвало да напусне полка, с другите подаръци му е поднесена златна сабя, на която са написани местата и датите, гдето полкът под неговата команда е водил славни боеве. Тази златна сабя в близко бъдеще, заедно с другите му военни принадлежности ше бъдат подарени на Търновския военен музей.”
През време на Междусъюзническата война в полка избухват войнишки бунтове, а част от войниците се предават на нахлулите румънски части в района на гр. Монатана. Поради силно намалените способности за бойните действия срещу гърците се сформират сборни полкове и бригади. Полковник Георгиев е назначен за командир на бригада, а за временен командир на 34-ти полк е назначен подполковник Стоян Тороманов.
Подп. Тороманов
Решителното сражение полкът води на 17 юли 1913 при гр. Разлог, като по-късно тази дата е обявена за полкови празник.
Войните имат и друга страна – за неизпълнение на задълженията си офицерите майор Бочо Куюмджиев и поручик Атанас Димитров Карастойчев са осъдени на смърт чрез обесване с лишаване от войнска чест, чинове, ордени, граждански и политически права.
В полка служат редица политически и културни дейци-народният представител Сирко Станчев, кметовете на Ловеч Чернев, Неков , Джамбазов и Иванчев, скулпторът Рамаданов и поетът Георги М. Касабов (Гео Милев), писателят Димо Сяров, композиторите Панайот Пипков и Камен Луков.
Мобилизираните офицери имат различни професии, но всички са обединени от идеала за национално обединение. Като младши офицери са назначени учителите-Матей Бракалов (Калофер), Марин Даскалов, Михаил Попски и Йонко Васев (Севлиево). Част от другите запасни офицери са Тончо Думанов-адвокат, Ангел Кафеджийски (с.Лешница)- лекар ,Стефан Луканов-агроном, Минчо Попов-следовател, Никола Ададжиев-геодезист.
След мобилизацията през 1915 34-пехотен Троянски полк-Ловеч има числен състав: 5004-ма офицери, чиновници , подофицери и редници. Полковник Пано Маринов – началник на 34-то полково военно окръжие, приема командването на полка от полковник Марин Цонков, който е назначен за командир на бригада.
През Втората световна война полкът няколко пъти се развръща по военно-временния си щат, като за периода от 20.07.1942г до 20.04.43г е на гарнизон в Ниш. Участва в първата фаза на Отечествената война.
34-ти Троянски пехотен полк е разформирован окончателно през 1946 г. Полкът участва в 4 войни, като е разформирован 2 пъти-през 1919г и през 1946г. На основание приетите нови мирновременни щатове за 1946 и по бюджетни причини полкът се съкращава и разформирова, считано от 24 януари 1946г. Личниятсъстав, знамето на полка и видовете имущества се сдават на 4-ти Плевенски полк. Със заповед №8/24.01.1946г по частта на читалище,,Наука”-Ловеч се предават Златната книга на полка (б.а. книга на загиналите –сега в РИМ-Ловеч) и три албума, като следва да се съхраняват и след това предадат на първата войскова част в Ловеч . Сградният фонд е предаден на съветска военна част.
Последен командир на полка е полковник Нено Христов от Севлиево.
Като командир на 59-ти пехотен полк участва във втората фаза на Отечествената война през 1945г.За проявения изключителен героизъм е награден със съветския орден ,,Суворов”.
Подполковник Венцислав Маринов, внук на редник Марин Стаменов, стрелец от 3-та рота на 34-ти пехотен полк 1914-1918 г.
nglas.net 