Заподозряха бизнесмен, че стои зад федерация по металдетектинг. Федерацията отрича

Телевизионно предаване заподозря Гриша Ганчев, че стои зад създадената в Ловеч федерация по металдетектинг. „Новината” изтече в сряда миналата седмица и развесели зрителите. В предаването участваше и председателят на федерацията Илия Илиев от Ловеч. Предаването „Код криминално” по Pro.bg обаче се излъчва на запис и ловчалията също се изненадал, тъй като не знаел какво е цялото съдържание. След предававането представител на НГ се срещна с Илия Илиев. Ето какво каза той:

„Голяма изненада бе, когато телевизионната журналистка свърза името на Гриша Ганчев с нашата федерация. Явно по някаква традиция всичко, което става в Ловеч, се свързва с това име. Никога не сме чували той да се интересува от археология или пък да купува подобни ценности. Знаем, че се интересува от картини, например. Възможно е недоразумението да е произтекло и от името на адвоката Румен Константинов, който внасяше документите на сдружението в съда. А се знае, че той работи и в „Литекс комерс”. Но той е адвокат, това му е работата. Това е случайно съвпадение, тъй като ние с Румен се познаваме много отдавна и тази му дейност по никакъв начин не ни обвързва с фирмата.”

Законите взаимно си противоречат

Около самата федерация по металдетектори вече има доста слухове. Федерацията е законно регистрирана от Ловешкия окръжен съд, но изглежда в България това не е достатъчно, твърди председателят Илия Илиев.

Дали една находка е евтина дрънкулка или архиологическа ценност, това трябва да се реши от закона. Например да се определи колко процента злато трябва да има в дадена вещ, за да е  ценна. Подобни реални, материални измерители, има в чуждите закони.

Според българския закон всичко е културна ценност. В нашата конституция изрично е записано къде има монопол на държавата. Относно археологията само историческите резервати са монопол на държавата. Другате движими и недвижими паметници не са монопол на държавата.

Така нареченият Закон на Чилова (Законът за културните ценности бе внесен от депутатката и затова носи нейното име) е в противоречие с конституцията, защото там пише обратното – че движими и недвижими паметници са изключително държавна собственост.

Наскоро Илия Илиев е имал среща с директора на музея в Ловеч Иван Лалев и археолога Радослав Гущераклиев, за да изяснят някои недоразумения. Става дума за предишни публикации, в които се говори, че всяко сътрудничество с музея довежда до намесата на полицията. Във федерацията са обсъждали как да се работи с музеите. Но от други части на страната, а не от Ловеч, са се оплакаха от това сътрудничество.

Извинявам се за недоразумението, не става дума за Ловеч, каза Илиев.

Поправката „Своя”

Друго недоразумение възникна около една поправка в Наказателния кодекс, влязла в сила от 10 април 2010 г. Оказа се че тя е внесена от Янаки Стоилов, по това време депутат от Ловеч. Много институции скочиха срещу тази поправка и най-вече срещу думичката „своя”, защото така доста иманяри се отървали.

Става дума за чл. 278, буква б (1) от Наказателния кодекс, който гласи: „Който противозаконно унижощи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание”.

Тъй като иманярите работят с чужди културни ценности, този член ги оневинява, твърдят юристите. Потърсеният за коментар депутат Янаки Стоилов се оказа в чужбина и на практика не взе участие в спора.

Заради думичката „свои” 45 дела срещу иманяри са прекратени, твърдят криминалисти.

„Тази поправка не ни касае, отвръща Илия Илиев от федерацията в Ловеч, тъй като ние не извършваме дейност върху паметници на културата. Нашите действия са извън границите на тези обекти. Като няма ясни правила всеки се опитва да се измъкне. Твърдят, че около 300 000 души у нас са иманяри, но ние не защитаваме тяхните интереси, а на търсачите.”

Няма отговор от министерството на културата

Писмо с въпроси до министъра на културата са отправели производители и търговци на металдетектори.

Те обръщат внимание, че за експертите от министерството понятията „търсене на археологически обекти” и „търсене на метални предмети” са идентични, а това е неправилно. Неправилно е и цялата територия на страната да се представя за „територия на археологически обекти”. По този начин едно хоби се криминализира.

Освен това, когато металдетекторите не се ползват за теренни проучвания, не би следвало да се прилага и разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ЗКН. Той изисква собствениците да се регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването на металдетектори.

Многократно е писано до Министерство на културата, но отговорът на последното питане вече се бави половин година. Според сайта им срокът за отговор е един месец. Илия Илиев сподели пред нас:

„Всичко това ме принуди публично да запитам за тези въпроси зам.- министъра на културата Тодор Чобанов. Каква беше моята изненада, когато той отказа да дебатираме на една маса, тъй като сме били… престъпници. От една страна сме напълно законни, регистрирани сме в съда, а от друга – не ни признават. Затова изглежда ще се наложи да търсим съдействие от другите европейски страни, където всичко е регламентирано. (НГ)

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s