Един поет между Гулаг и Гугъл – Златомир Златанов по пътя на нефигуративната поезия

Днес (09.10.2012) рожден ден има един от големите поети на България Златомир Златанов. Догодина той ще стане на 60, но не се изненадвайте, ако не сте го чели или дори не сте чули за него. Той е тайна. Големите поети не ги четат под път и над път, те не присъстват натрапчиво в медийното пространство. Тях ги знаят малцина – ценители и „послушници в храма на поезията” (по Борис Христов). Пък и характерът на Златомир Златанов е такъв – не обича да се говори за битието, камо ли за творчеството. Важното е другаде.

Все пак странно, че не може почти нищо да се намери в интернет за неговата последна поема „Ектения” – връх в родната поезия, най-липсващото звено след Пенчо Славейков в „ускореното развитие на българската литература” (Георги Гачев), която трябва да навакса загубените пространства след Джеймс Джойс, Томас С. Елиът и Алън Гинсбърг.

Поемата „Ектения” не се чета на един дъх, но нейните 143 страници като че ли са писани на един дъх. Тя е знаменателно пътешествия сред думи без точки и запетайки, мисловни лупинги, емоциални серпентини и вертиго-смисъл. Може би това е нашият хаотичен живот в преход.

Защото мнозина, които опитват да опишат съвремието в сюжети и образи, попадат в задължителна тавтология. Поемата на Златомир Златанов е нефигуративна поезия, в нея тече поток на думи и звуци, макар тук-там да се мяркат запомнящи се образи и метафори („хитрините на застаряващи мъже около пилона на паднала ерекция”). Но те са бързо пометени от следващите думи. Няма край това нашествие на думите, попаднали за първи път в този  си ред и смисъл. Неслучайно последната дума е… достатъчно.

Вътре в текста е цялата наша  (без)култура на прехода, далеч от „събитийния аутизъм” и „актуални либертини”, в бездната  между Гулаг и Гугъл, където Бог е цитат, а светът се разпада на пиксели и кросмедийни аутлети.

А ние сме „архаични селяни внезапно впрегнати/ в капитализъм без капитали/ и лихвари неосведомени относно „Капитала”/ власт която развращава сатрапите/ със жертвите наравно”.

Същевременно авторът носи ерудицията на цялата културна тежест на 20 век, с неговите съмнения и полети, геноцид и илюзии, полет и крах. Общото настроение е песимистично, навярно поради „юзъри/ които по-скоро са готови да авансират края на света/ вместо края на играта”.

Много труден поет, но кой е казал, че поезията е за всеки? Честит рожден ден!

Цветан С. Тодоров

Кой е Златомир Златанов?

Златомир Златанов е роден на 9.10.1953 г. в село Слатина, община Ловеч. Завършва немска гимназия през 1972 г. в Ловеч. Висше образование получава в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1979 г., специалност „Журналистика“. От 1983 до 1992 е редактор в сп. „Родна реч“, после е главен редактор на в. „Азбуки“. Автор е на книгите: „Входът на пустинята“ (новели, 1982), „Нощни плажове“ (1983; 2004) – стихотворения, „Невинни чудовища“ (1985) – новели, „Палинодии“ (1989; 2002) – стихотворения, „Храмови сънища“ (1992) – роман, „Японецът и Потокът“ (1993) – роман, „Езикът и неговата сянка“ (1996) – есета, „На острова на копрофилите“ (1997) – стихотворения, „Протоколи за Другия“ (2000) – есета, „Пола“ (2001) – роман, „Лаканиански мрежи“ (2005) – блогороман, „Отвъд травма и революция“ (2007) – публицистика, „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008) – публицистика, „Що значи тая маска“ (2009) – студия върху П. Кр. Яворов и поемата „Ектения” (2012).

По неговата новела „Екзитус”и по негов сценарий  е създаден първият и най-хубав филм на Красимир Крумов – Грец през 1989 г. със същото заглавие.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s