34-ти Троянски пехотен полк е разформирован окончателно през 1946 г.

Изминаха 10 години  от издаването на поредния юбилеен лист посветен на 34-ти пехотен Троянски  полк . През този период  проведох  редица проучвания и разговори, които намалиха голяма част от ,,белите polkпетна”  от историята на полка.

Сега имам и задължението да водя подготовката на учениците от 9 и 10 клас  от Област-Ловеч по въпросите на военната история и подготовката на страната за отбрана, като предам  историческите факти. Оказва се обаче, че колкото повече пътуваме във времето, на толкова повече неточности  се  натъкваме – в електронните и конвенционалните източници се появиха доста нелепости. например – 34-ти полк е сформиран през 1899 г. , а от други автори – през  1903 г. в Русе и др.

Благодарен съм на съдбата, че успях да  ползвам ,,живите източници”- Леда Милева, Христо Ненов-сина  на последния командир, дядо ми-Марин Стаменов. Посрещах  в казармата на полка  и   легендите на полка  бай Коста Константинов-бивш подпоручик  и  Йото Маринов от с. Радювене-бивш фелдфебел.

За да изясня фактите около сформирането на полка, имам  някои аргументи, които  да  изложа пред заинтересованите  от историята:

 

Военното строителство след 1885г .

След Сръбско-българската война от 1885 г. , когато е защитено Съединението на България, политическата класа в  Княжество България си поставя за задача да изгради съвременна армия. Най- голям радетел на това става Стефан Стамболов, като неговият стремеж е българската армия да стане равна по сила с турската. Сред офицерите главен приоритет става освобождението на поробените земи, където живеят българи – Македония и Одринско. Създават се тайни офицерски братства – Български освободителни братства. През  месец юни 1897 г  е основано в гр. Велико Търново първото тайно офицерско братство от 7 офицери.

В края на 1900    повече от половината офицери в армията членуват в тези тайни братства. В Ловеч  служат и двама от основателите  на Българските освободителни братства- поручиците Атанас Наков и Марко Ванков, а в периода  до    Балканската война и поручиците Фитов, Гочев, Маринович, капитан  Пенев и подпоручик Иван Дяков.

За подготовка на необучените за военна служба се създават отделни дружества като в Ловчанското гимнастическо дружество ,, Осъмски юнак” – участват както офицери, така и подофицери  -капитан Дрянков  и унтерофицера Иван Беневреков.

Създаването на полка – следствие на военно политическата обстановка през 1903г.

След неуспехите на Горно-Джумайското въстание от 1902 и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 за всички става ясно, че войната с Турция е  неизбежна.  Армията е  поставена в доминиращо положение  поради важните задачи, които решава в мирно и военно време. В началото на 1904 е осъществена реорганизация в армията, като   се развръщат нови три  пехотни  дивизии – 7-ма Преславска,8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска, а 12-те резервни полкове се развръщат в действащи.

 

 

С указ   №84/29.12.1899  се постановява 10-ти резервен полк  да се развърне  по щата за действащ полк,  като получава наименованието  34-ти пехотен Троянски  полк и  се преподчини  на  втора бригада от  9-та  пехотна Плевенска  дивизия.

10-ти януари 1904 г. е рождената дата на 34-ти пехотен Троянски полк-Ловеч.  В Ловеч   10-ти Резервен полк, командван от подполковник Ваклин Церковски, е от състава на 2-ра бригада  от 5-та Дунавска с  щаб във В.Търново. Сформиран е на 15 февруари 1900 г. в Ловеч.

Полкът е в състав една дружина от 4 пехотни роти, нестроева рота командвана от капитан Таслаков (Троян) и  10-та погранична рота (номерацията е по тази на полка) с щаб в гр. Свищов, под   командването на  капитан  Бекяров.

Разбира се,  34-ти  пехотен Троянски полк-Ловеч е развърнат на базата на 10-ти Резервен полк-Ловеч, но е неправилно да  се твърди , че е основан 1900 (с отдаването на първата заповед по 10-ти полк ) или  дори пет години по-рано   (с указа за създаване на резервните полкове).

Първата заповед по  34-ти  пехотен Троянски полк е отдадена на  10.01.1904г,като е подписана от полковник  Михаил Попов-последният командир на 10-ти резервен полк.Така се поставя  началото на славния  34-ти пехотен Троянски полк  от състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия.

На територията на гарнизон Ловеч са сформирани още  щаб на 2-ра бригада  от 9-та  пехотна Плевенска дивизия и 34-то полково военно окръжие.

Полковник  М. Попов.

Поради нарастналата  опасност от война в началото на 1904  са повикани два набора- 1903 и 1904 г. След като първият полага клетва,  се сформира 2 -рата дружина на полка от 10-та погранична рота и 1-ва дружина, като първи граничен участък  формира 5-та рота, втори  граничен участък  формира 6-та рота и трети граничен участък  формира 7-ма рота с командир капитан РайкоТуйков (Тетевен). На  20-ти   януари  полкът  приема подполковник Евгений Халачев. За командир на 1-ва дружина е назначен  майор Г. Иванов (бивш командир на дружина 10-ти   полк),  а на 2-ра  майор Цонков (бивш командир на 3-та рота от 10-ти   полк).

Окончателното сглобяване на полка става на 5.9.1904 , като от състава на 14-та погранична рота  се сформира последната -8-ма рота на полка.

Сред основните мирновременни задачи   са охраната на окръжния затвор, земеделската каса (банка) и държавната болница, които се изпълняват от градски караул.

През периода 1904-1912  в полка служат завършилите Генерал-щабни академии в чужбина капитан Владимир Стоянов (по-късно Началник на Генералния щаб), капитан Дандиш, както  и капитан Атанас Каишев –бъдещият началник на Военното училище в София.   Командирите на полка, които достигат до звание генерал,  са  действащите полковници Христо Попов, Марин Цонков   и  запасните   Рашо Георгиев   и Пано Маринов.

Военновременният състав на полка е мобилизационен.

След мобилизацията  през  1912  34-пехотен Троянски полк -Ловеч  има следния числен състав: 4372  офицери, чиновници , подофицери  и редници. Полкът командвал мирновременният  командир- полковник Рашо Георгиев.

След смъртта му през 1939 за признателността на ловешката общественост свидетелства Йордан  Кулелиев: ,,По време на областния културно-стопански сьбор във В. Търново, между множеството дошли гости из Плевенската област е имало и такива от Ловеч и Троянско, гдето покойният е бил полкови командир. Хубавите бойни, другарски и човешки спомени заставили дошлите тук ловчалии, начело с   кмета си (б.а.-  инж. Петър Иванчев) и  председателят на запасните офицери г-н Луков, придружени с войскова част и военната музика, отиват и са покланят пред пресния гроб на своя всеобщоуважван и незабравим полкови командир. Поднасят се венци, държат се трогателни речи, проливат се скъпи сълзи.,,

Великотърновци не познават покойника, казал кметът на Ловеч. Ние го познаваме, ние боготворим Генерала!”

И наистина тоз,  който ги е водил в славни боеве при Одрин и Чаталджа през 1912 година и при Св. Никола, Балхабериловец през 1913 година, не е можело да не бъде обичан и уважаван от своите подчинени. Когато той е бил повишен в бригаден командир и трябвало да напусне полка, с другите  подаръци му е поднесена златна сабя, на която са написани  местата и датите, гдето полкът под неговата команда е водил славни боеве. Тази златна сабя в близко бъдеще, заедно с другите му военни принадлежности ше бъдат подарени на Търновския военен музей.”

През време на Междусъюзническата война в полка избухват войнишки бунтове, а част от войниците  се предават на нахлулите румънски  части в района на гр. Монатана. Поради силно намалените способности за бойните действия срещу гърците се сформират сборни полкове и бригади. Полковник Георгиев е назначен за командир на бригада, а  за временен командир на 34-ти полк е назначен подполковник Стоян Тороманов.

Подп. Тороманов

Решителното сражение полкът води на 17 юли 1913 при гр. Разлог, като по-късно тази дата е обявена за  полкови празник.

Войните имат и друга страна –  за неизпълнение на задълженията си   офицерите майор Бочо Куюмджиев и поручик Атанас Димитров Карастойчев са осъдени   на смърт чрез обесване  с лишаване от войнска чест, чинове, ордени, граждански и политически права.

В полка служат  редица политически и културни дейци-народният представител Сирко Станчев, кметовете на Ловеч  Чернев, Неков , Джамбазов и Иванчев, скулпторът Рамаданов и поетът Георги М. Касабов (Гео Милев), писателят Димо Сяров, композиторите Панайот Пипков и Камен Луков.

Мобилизираните офицери имат различни професии, но всички са обединени от  идеала за национално обединение. Като младши офицери са назначени  учителите-Матей Бракалов (Калофер), Марин Даскалов, Михаил Попски и Йонко Васев (Севлиево). Част от другите запасни офицери са Тончо Думанов-адвокат, Ангел Кафеджийски (с.Лешница)- лекар ,Стефан Луканов-агроном, Минчо Попов-следовател, Никола Ададжиев-геодезист.

След мобилизацията през 1915  34-пехотен Троянски полк-Ловеч  има числен състав: 5004-ма  офицери, чиновници , подофицери  и редници. Полковник Пано Маринов – началник на  34-то  полково военно  окръжие, приема командването на полка от  полковник Марин Цонков, който е назначен за командир на бригада.

През Втората световна война полкът няколко пъти се развръща  по военно-временния си щат, като за периода от 20.07.1942г  до 20.04.43г  е на гарнизон в Ниш. Участва в първата фаза на Отечествената война.

34-ти Троянски пехотен полк е разформирован окончателно през 1946 г. Полкът участва в 4 войни, като е разформирован  2 пъти-през 1919г  и  през 1946г. На основание приетите нови мирновременни  щатове за 1946 и по бюджетни причини полкът се съкращава и разформирова, считано от 24  януари 1946г. Личниятсъстав, знамето на полка и видовете имущества се сдават на 4-ти Плевенски полк. Със заповед №8/24.01.1946г по частта на читалище,,Наука”-Ловеч се предават Златната книга на полка (б.а. книга на загиналите –сега в РИМ-Ловеч) и три албума, като следва да се съхраняват и след това предадат на първата  войскова част  в Ловеч . Сградният фонд е  предаден на съветска военна част.

Последен командир на полка е полковник Нено Христов от Севлиево.

Като командир на 59-ти пехотен полк участва във втората фаза на Отечествената война през 1945г.За проявения изключителен героизъм е награден със съветския орден ,,Суворов”.

Подполковник Венцислав Маринов, внук на редник Марин Стаменов, стрелец от 3-та рота на 34-ти пехотен полк            1914-1918 г.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s