Иван Терзиев – един одобряван, награждаван и… забраняван автор – от Цветан С. Тодоров

OLYMPUS DIGITAL CAMERAРаботя по документален филм за забранените от социализма български филми преди 1989 г., каза по телефона за НГ известният български кинорежисьор Иван Терзиев, който на 11 февруари навършва 80 години. Роденият в Ловеч има какво да каже по тази тема – той е последователно одобряван, награждаван и… забраняван автор.

Неговият филмов сериал „Селцето“ (1980 г.) чакаше  своята  премиера цели десет години. Време, минало в странни перипетии и надхитряне с цензурата. За смелия филм се разчува веднага след като е готов. Кино-вариант  на  „Селцето”  е  поканен  за  участие  в  раздела  „Особен  поглед” на фестивала в Кан през 1987 г.  Обаче, по   причина   „твърде  очевАдна,  филмът  така  и  не  замина“, отбелязва днес авторът.

Сериалът е по сценарий на талантливия поет Константин Павлов. В пет серии по 70 мин. Иван Терзиев епично разказва за съдбата на едно българско село по време на събитията около 1944 г., навлизането на комунистическите идеи и насилственото коопериране на земята. Именно затова филмът е спрян от цензурата. Излъчен е по телевизията чак след промените, през 1990 г.

Обаче забраната  води до  принудително оттегляне от голямото кино. Днес Терзиев разказва: „В  десетилетието  след  „Селцето”  направих  два неуспешни  опита  за  игрални филми. Сценариите  и  на  двата  бяха  адаптация  по  романи,  единият   дори  носител  на  награда  на  Комсомола.  И  двата проекта бяха  удобрени  от  художесвени  съвети.  Но… За  първия  от тях  тогавашният  зам.- директор  на  управлението  на кинематографията  любезно  ме  информира,  че  „на  тоя  сценарий  още  не  му  е  дошло  времето.”  А за  втория сценарий тогавашният   генерален  директор  Никола Ненов отсече: „За  какво  да  те   пускам в  производство,  като   след  това  ще  трябва  да  те  спирам?!” Това  ме  принуди  да  се  обърна  към  „малките  форми”, спомня си Терзиев.   Снима документални   филма  и  шест  новели   в   тогавашната  студия  „Спектър”.

Всъщност режисьорският дебют на Иван Терзиев е шпионският филм „Господин Никой“ по едноименната книга на Богомил Райнов (1969), в главната роля Коста Цонев. Истинската си сила и талант Иван Терзиев разкрива в „Мъже без работа“ (1973), а после и в „Силна вода“ по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев (1975).

силна вода

В „Мъже без работа“, който на 11 март 1973 г. имаше премиера в Ловеч (кино „Г. Димитров“, според мои записки), силна роля прави Стефан Пейчев. Той изиграва запомнящия се образ на бригадира бай Стамен Американеца. Бай Ставри събира исконни черти на българина, непокътнати в условията на социализма и неговата (не)плановост.

В тъжно-веселия  „Силна вода“  пък запомняща се роля прави Иван Григоров. Искрения млад мъж Чико влиза в тих конфликт с нормите на социализма, докато безводието мори един град и спешно се търси със сонда  вода. От този филм са популярните и до днес реплики „Добре съм, ама ще се оправим“ и „Искам си ВЕФа“. Филмът  „Силна вода“ спечели специалната награда на кинофестивала в Локарно, наградата на критиката на кинофестивала във Варна (1976) и още куп отличия.

Когато през 1973 г. във  ВИТИЗ  е  създаден  факултет, Иван Терзиев е включен  в  групата  преподаватели  редом  с Бинка  Желязкова,  Въло Радев и  Христо Христов. Преподавател е по монтаж на филми, доцент и професор във Националната академия за театрално и филмово изкуство.

През последните години рядко идва в родния си град, пък и местните власти не се сещат да го поканят. Но неговите филми ги има в интернет, доказателство е, че имат нови зрители. Филмотечното кино „Одеон“ отбелязва юбилея с прожекция на „Господин Никой“. А в Ловеч?

Цветан  С. Тодоров

Кой е Иван Терзиев?

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA

Той е роден на 11 февруари 1934 г. в Ловеч в семейството на Димитър Терзиев – правист и известен музикант. Раждат се трима братя – Васил (1931), Иван и Милко (1940). И тримата са с различни наклонности – Васил (днес не е сред живите) става радиоинженер, Иван – кинорежисьор, а Милко е машинен инженер, както и майстор на спорта по ориентиране.

Иван Терзиев от малък го влече обществена дейност – прави ученически вестник, театър, снима. Завършва гимназия „Христо Кърпачев“ с отличен успех, първенец на випуск 1951 г.  После завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (1958) и кинорежисура в Москва (1966).  Дипломната му работа е късометражният филм „ Федор Грай” (1966), първата екранизация по Василий Шукшин. След завръщането у нас се утвърждава сред най-оригиналните наши режисьори. Женен е за актрисата Меглена Попова.

Един спомен на Иван Терзиев за Ловеч:              В  началото  на  всичко  бе  родният  ми  град               

Роден  съм  и   израстнах  в  Ловеч  –  градът  на  люляците, на  Покрития  мост,  построен  от  Уста  Кольо  Фичето,  на  паметта за  Левски  и  злощастното  Къкринско  ханче.  Единият  от  факторите, които  имаха  решаващо  значение  за  оформянето  ми  като  личност, естествено,  беше  семейството  ми. Баща  ми,  адвокат  по  професия, беше  един  от  от  най-активните  участници   в   обществения  и  най-вече  –  в  музикалния  живот  на  града.  Любопитното  в  случая  е  факта, че  от  тримата  му  синове  (по-големият  –  Васил   и  по-малкият  Милко, които  посветиха  живота  си  на  тъй  наречените  „точни  науки”  – инженерството),  само  аз  тръгнах,  образно  казано,  „по  неговите  стъпки”, или  както  е  модно  сега  да  се казва  „хоби”. Вторият   много  важен  фактор  бе,  че  в  онова  време  тъй  наречената художествена  самодейност ”  в  града   беше  на  много  високо  ниво. Затова  още  от  ученическите  си  години  се  включих  активно  в  театралната  самодейност.  Като  актьор  и  режисьор  направих  няколко  постановки  в  училищния  театър.  Финалът  на  този  период  от  живота  ми   бе  на  читалищната  сцена  с  една оперета,  на  която  постановчик  бе  Иван (Димитров)  Терзиев,
а  диригент  –  Димитър  (Иванов)  Терзиев. И  още  нещо  любопитно.  Редом  с  мен,  от   тази  самодейност   тръгнаха  и двама  „Борисовци”. Борис  Воденичаров   мина  през  Музикалната академия и  „потъна  в  дебрите”  на  музикалните  редакции  на  БНТ.   Но  затова  пък неговият  син  –   Камен  Воденичаров,   от   много   години  насам   ни   радва със  своето  ярко  присъствие  –  и  в  обществения  ни  живот,  и  в  качеството си  на  „шоумен”.  При  това  шоумен  с  богата  палитра  от  превъплощения в  този  жанр.  Неговата  популярност  стигна  до  там,    че  вече  много  често го  наричат   просто  „Камен  ВО”. Вторият  Борис  е   добре  познатият  ни  актьор    Борис  Луканов,  който  след като  мина  през  ВИТИЗ  и  изкара  няколко  години  във  Варненския  театър,се  настани  трайно  не  само  в  Народния  театър  „Иван  Вазов”,  но  от  дълги години  ни  радва  със  своето  присъствие   и   на   „големия  екран”  –   киното, и   от    „малкия  екран”  –   телевизията.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s