Лагерници изградили партийната вила край Ловеч, днес е безстопанствена

ok na bkp

Лагерници от концлагера „Слънчев бряг“ изградили партийната вила край Ловеч, която днес е безстопанствена руина. Само петолъчки от мозайка напомнят за комплекса на червените велможи . Храсти, бурени и дървета настъпват към неугледната руина. Мястото е диво и запуснато. От обвитата в тайнственост партийна вила стърчат само стените.

Луксозното някога място за отдих на първенците на града и страната сега стряска. Няма дори следа от стъкла, дървения, мрамор, ефектен червен камък. Крадци на желязо са обезкостили арматурата и козирките над входовете са се сгромолясали.

По соцвреме на ловешката партийна вила са вземани важни за държавата и окръга решения, твърди Лазар Дончев, бивш първи секретар на ОК на БКП. В нея са водени преговорите между България и Куба при посещението на Раул Кастро – брата на Фидел Кастро, през януари 1977 г. “Визитата на Раул беше доста напрегната. Разговорите с българската страна, представлявана от Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински, продължиха два дни и половина”, спомня си Дончев. Срещите били при закрити врата даже за домакините. Той обаче е убеден, че тогава България е разчитала повече на Раул, отколкото на Фидел Кастро. Всички делегации от братски страни са посрещани във вилата. Имало пряка телефонна връзка с ЦК на БКП известна като петолъчката, за да бъде гарантирана сигурността на ВИП-овете.

Пак там било взето решение държавата да подпомогне финансово изграждането и довършването на обекти в Ловеч и окръга за посещението на дипломатическия корпус през 1986 г. То било предшествано от идване на Тодор Живков в града две години по-рано.

Когато минавал покрай занемарения строеж на сегашния хотел “Ловеч”, Първия погледнал грозната сграда и рекъл: “Или го довършвайте, или го събаряйте”. Местните управници се оплакали, че обектът изисква много средства. Тогава ловец номер 1 на България Пенчо Кубадински подхвърлил: “Що не мине корпусът тук… и хотелът да се направи”.

Самата вила била градена на два етапа. Старата и новата ѝ част се различават заради модите във времето. Но архитектите се постарали да има свързващ елемент и постройките да се впишат в девствената природа. Изграждането на старата част започва малко след образуването на окръзите през 1959 г. Тогава с постановление на ЦК на БКП било разрешено на институциите да извършват стопанска дейност. Завеждащият стапанската част на ОК на БКП в Ловеч Минко Тодоров-Торонто бил инициативен и оправен човек.

Заел се да гледа овце и прасета и да прави зеленчукова градина край стари постройки в местността Гуровото, конфискувани от държавата. Покрай това се родила идеята да бъде изграден “Дом за отдих на ОК на БКП”.

Първата част на дома била завършена през 1962 г. В строителството участвали затворници и лагеристи от така наречения лагер на смъртта “Слънчев бряг”. Жителите на Ловеч знаели, но било опасно да се говори за това.

Кокетният за времето си комплекс бил на два етажа. В него имало салон за срещи, трапезария, кухня. Петнадесет стаи имало на втория етаж, а още 4, малък апартамент и делови салон – на първия. В този си вид партийната вила просъществува до средата на седемдесетте години на миналия век.

Тодор Живков поне два пъти в годината идвал на лов в Ловешко. Посещавал, разбира се, и други ловни стопанства в страната, но към този край имал особена слабост. Веднъж, придружаван от писателя Емилиян Станев, се заседял няколко дни в Гуровото. На отиване писателят сякаш на шега подхвърлил: “Тука е бедничко, другарю Живков, сякаш партията е бедна…”

Думите му амбицирали тогавашния първи секретар на ОК на БКП Петър Балевски. Под негово давление партийното бюро взело решение да разшири и модернизира вилата. На секретаря по строителството Петко Великов било възложено скоростно проектиране и изграждане на новата част. И тя да станела готова за ловния сезон 1978-1979 г. Построени били четири широки апартамента, единият от тях специално за генералния секретар, голяма и светла заседателна зала с бюфети и офиси около нея, топла остъклена връзка със старата част на вилата, преддверия и приемни. Под залата пък били проектирани сауна и малък басейн

В началото на осемдесетте години направили преустройство на четирите апартамента в стил “резиденция “Бояна” – поставили резбовани тавани и големи тежки килими. За удобството на партийните другари не се жалели пари. И западното влияние не се считало за вредно, що се отнасяло до питиета – уиски, джин, бърбън и други капиталистически глезотии. Храната също изобилствала.

Междувременно се разраствало и помощното стопанство. Отглеждали се крави и овце, оформена била прасковена градина, даже свръхпроизводството от нея се предавало на „Булгарплод“. На вилата нямаше охрана, спомня си Лазар Дончев, който отговарял за стопанската част. Имаше един отговорник, най-много двама затворници като общи работници и леля Веска – готвачката. Той разказва как със съдействието на военните била изградена хеликоптерна площадка близо до вилата. На нея Тодор Живков не кацнал нито веднъж, само излитал с правителствения вертолет.

Под сурдинка се говори, че в комплекса са водени млади момичета, за да радват очите на застаряващите червени велможи. Градската легенда мълви още, че вероятно и сцени като във филма “Маргарит и Маргарита” е имало – принуждаване към секс в замяна на височайше благоволение.

“Колкото и да не вярвате, не е имало оргии и никакви момичета не са водени. Първият секретар на ОК на БКП Петър Балевски не позволяваше и беше категоричен, че ще има сурови наказания, ако някой пристъпи заповедта му”, твърдеше приживе бившият домакин на вилата Велко. Затова деребейството, разпищолването до освинване ставало в другата вила – тази на окръжния народен съвет в с. Сливек.

Тогавашният председател Георги Шарков я ползвал като собствена. Събирал приятели да играят карти – удоволствие, гарнирано с отбрани храни, напитки и женски ласки. Отбелязвал богато семейни и лични празници, а после не плащал разходите – те били прехвърляни за сметка на ОНС. Ето защо за злоупотреба с власт и лично облагодетелстване Шарков е първият изключен от БКП през 1990 г.

С идването на демокрацията започнало умирането на вилата. Имотът бил конфискуван със Закона за имуществата на тоталитарните партии и организации през 1992 г. Но останал в уставния фонд на фирма “Универс”. В бурните години на прехода по ловешките площади се обещавало с благата на партийната вила да се нахранят социално слабите и болните, припомнят местни политически наблюдатели. Първоначално обектът имал наемател, който останал длъжник към “Универс” и се водили дълги дела. В средата на 90-те г. имало поне пазачи, за да няма кражби. През 1995-а вилата била окончателно затворена, а разграбването и опустошаването ѝ се развихрили с пълна сила.

Здравият комунистически асфалт обаче е изтраял набезите на вандалите и времето и пътят до обекта е проходим. На фона на прекрасната заобикаляща природа всеки може да види как се рушат постройки, за които се обещаваше през годините да станат я оздравителен дом за деца, я приют за стари хора, я център за балнеолечение. А кой е собственик на терена от 29 декара, така и не става ясно.(24 часа)

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s