Метаморфозите на Покрития мост в Ловеч не запазват, а „преработват“ традицията

most 777

(На снимката – един от вариантите за нов облик)

Ясно е, че и преди моста на майстор Кольо Фичето, построен през 1874 г., са съществували други покрити мостове над Осъм. Покритият мост е местна традиция, запазена марка, бранд на града. Онзи известен майсторски мост изгаря злощастно през 1925 г. На негово място е построен така нар. „Виенски мост“, който мнозина по-възрастни ловчалии помнят и като оживен транспортен възел. Но въпросът „Кой подпали Ловчанския мост?“ днес пак е актуален.

Поредното преустройство на този стоманобетонов мост става през 1981 -1982  г., с намерението да се върне облика на „мост на Кольо Фичето“. Тогава, при социализма,  специалистите мълчали, но днес вкупом отричат това да е оригиналът на Кольо Фичето. Така метаморфозите на моста се вървят със страшна сила чак до днес.

most 1  Оригиналният вид от 1874 г.

most 3

Мостът в периода 1931 – 1981 г.

 

most 7Днешният вид на моста, от 1982 г. насам.

Най-новите предложенията на архитектите Емилия Христова и Сергей Денчев за реконструкция на Покрития мост предизвикаха множество обсъждания и противоречиви становища. Най-трудно обаче се приема външната промяна – от характерния тъмно-дървесен цвят  се минава към бял. Останалите подробности, необходими и разумни, се загубиха в общия шум.

Проведените три обществени обсъждания за месец внесоха разнообразие в оценките, но не и единодушие сред гражданите. След противниците на идеята са художникът Васил Милчев, общинският съветник и блогър Иво Райнов, Илия Чилев. Други, като арх. Петко Еврев или поета Марин Колев, подкрепиха новите идеи. В дискусията арх. Еврев припомни, че досега през вековете имаме пет  варианта  на мостта  и сега предстои шестият. Кой тогава е оригиналният, след като специалистите отричат сегашният „автентичен“ вид.

„Ако гражданите не са готови за такава промяна (а те явно не са – бел.ред.), тя трябва да се отложи и да се постараем да ги убедим в правотата на намерението с такт, умение, откровеност и с цялата любов и отговорност, каквато изисква Покритият мост, този символ на Ловеч“, пише в становището си арх. Петко Еврев. Впрочем, Еврев признава, че третият мост (този на Кольо Фичето от 1874 г., който изгаря през 1925) е най-добър, оригинален!

Всички промени на „емблемата на Ловеч“ стават след нещастия (пожар, наводнения) и при наличие на спонсори и дарители. Спонсор на сегашната промяна е ЕС чрез своя програма! Нещастно събитие няма…

Припомняме, че нито Средновековната крепост в Ловеч е оригинална, нито Бароковите къщи са оригинални, нито прясно реставрираната Турска баня, която всъщност е римска.

Припомняме още, че през 1889 г. Айфеловата кула в Париж е била посрещната враждебно от интелигенцията. Мопасан определя кулата като „висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп“. Въпреки всички негативни оценки Айфеловата кула не е цялостно променяна досега. Дори когато Хитлер влиза в Париж, нищо не е пипнато. Това се нарича традиция!

Ясно е още, че случилите се метаморфози на Покрития мост  в Ловеч на практика не запазват, а „преработват“ традицията. И тъй днес явно сме пред  ново „преустройство“, пред изцяло нова визия за Покрит мост. Затова никога няма да знаем кое как е било, кой какво е направил и имаме ли въобще традиция. Или са няколко?

Цветан С. Тодоров

 

Илия Чилев: Пейзажът към стария град с Покрития мост„работи“. Красиво е!

 

Аз не одобрявам и ми е трудно да простя разрушителните престъпления, които са извършени с архитектурните и градоустройствени ценности на града, направени от комунистите и техните грандомански здания и пространства, възвеличавайки партията и едновременно обезличавайки обикновения човек. Цели квартали са били заличени от лицето на града, за да се построят комплекси, площади, булеварди с една цел: да се демонстрира величието на една система. Историята, обаче ни показва, че тази система изобщо не е била велика и рухва като кула от карти, оставяйки незавършени голям брой проекти разпръснати из целия град. Сега 25 години след това ние сме се научили и сме свикнали да живеем в пространствата, които се намират помежду гноясалите архитектурни язви, все едно не са там. Забравили сме за „Строежа“ (или каквото е останало от него), за „Халите“, за „Люспата“, за „Басейна“, „Летния театър“, „Лятното кино“… За нас тези руини са нормалното. Те са част от облика на града.

 

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Но застанем ли на моста „За никъде“ и погледнем към Покрития мост, пред нас се разкрива една неописуема гледка, която може да се съзерцава с часове.  Да, пейзажът към стария град, крепостта, паметника на Васил Левски е пълен с изкуствени забележителности и изкривени сенки от миналото, но някак си този пейзаж „работи“. Има вид. Хората се връщат към него. Красиво е!

(Из статия на Илия Чилев)

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s