Как разрушителният тандем „Казанджиев-Петков“ превръща ловешкия младежки дом в… музей, а децата местят в… казармата!? – от Иво Райнов

ivo rainov

Как разрушителният тандем „Казанджиев-Петков“ превръща ловешкия младежки дом в… музей, а децата местят в… казармата, това обяснява блогърът Иво Райнов в новия си гневен материал:

Ако има целенасочена политика на екипа на кмета Минчо Казанджиев, тя е срещу младите хора. След дванадесет години икономически упадък в Ловеч няма, нито достатъчен брой, нито достатъчно атрактивни за младите работни места. Не съществуват дори условия за развлечение. Няма общодостъпен стадион или съвременни спортни площадки, липсва басейн, от години най-близкото кино е в съседния град Плевен. Затова ежегодно стотици ловешки младежи хващат първия автобус, я за София, я за софийската аерогара. Тенденция с устойчива проява през последния четвърт век, но с растяща интензивност през последните дванадесет години.
Ако има удоволствия за младите в Ловеч, те са в голямото разнообразие от културни,спортни или технически извънкласни форми. Танцовите формации, спортните клубове, музикалните школи дават пъстрота и смисъл на скучното ловешко ежедневие за много от подрастващите. Малките танцьори пълнят очите на застаряващата ловешка аудитория всеки празник, младите спортисти записват името на града на различни национални състезания, децата печелят награди за нашия град на международни арт конкурси. За разлика от нас, възрастните, децата ни имат дързостта и самочувствието да се мерят с връстниците си от всеки български град, независимо колко драматично ни е надраснал в своя икономически ръст. Разбира се, всичко това нямаше да е възможно без всеотдайната работа на влюбените в децата ръководители и треньори.
Така нареченият „социализъм“ може и да е оставил много рани в спомените, но се грижеше в пъти по-искрено за децата, за тяхното ежедневие и бъдеще. В Ловеч създадоха великолепен културен център за работа с деца, наречен Младежки дом. Сигурен съм, че няма ловчалия от средното поколение, който да не пази чудесни спомени от пролетните и новогодишни концерти, абитуриентските балове или дните, прекарани в интересни занимания в тази достолепна сграда на стария площад „Тодор Кирков“. За по-младото поколение домът е „ковачницата“ на техните арт умения по музика, танц или спортна техника. Младежкият дом беше и е великолепен център за развитие на интересите и талантите на младите хора. Няма да е пресилено, ако кажа, че това е последното убежище на младежкия дух в Ловеч.
Ще призная, че се зарадвах, когато разбрах, че Младежкият дом е включен в Интегрирания план за развитие и градско възстановяване. Тази поостаряла, но респектираща сграда отдавна се нуждаеше от ремонт. Вярвах, че ще подарим на младите едно ново, функционално съоръжение, което да открие възможности за още по-ефективна работа за интересите и развитието на децата.
Първите съмнения дойдоха по време на обсъжданията на Интегрирания план, когато инженер Пламен Петков, натоварен с грешната задача да отговаря за младежта, културата и образованието, за пръв път лансира идеята за превръщането на дома в… музей. Както той каза – с разностранни музейни сбирки и голяма зала за историята на…космонавтиката!
В работната група не само аз реагирах като ужилен и защитавах тезата, че тази сграда трябва да си остане на младите хора. Инженер Петков не е от умеещите да се вслушват в съвети, дори когато са рационални. Убеден, че „културата в Ловеч“ е той, управникът подмолно започна да осъществява плана за превземане на Младежкия дом от музея. Позволи си да не дочака съгласие от Общински съвет и премести част от архивите на музея в част от помещенията на младежката сграда.
Бившият шеф на музея Иван Лалев беше казал някъде: „Аз един път да вляза в Младежкия дом и ще го превзема целия“. План, който, става ясно днес, е бил приет присърце от хранително-вкусовия инженер и неговия съмишленик кмета Казанджиев. В плана видимо е влизало и да бъде подведен общинския съвет, който първоначално одобри временно настаняване на музейните архиви, а по-късно даде съгласие за проекта за реконструкция на Младежкия дом.
Тогава госпожа Бахова твърдеше, че сградата ще бъде много функционална и в нея ще съжителстват музеи, култура и младежки дейности. В последвалата развръзка първоначално от дома бяха изнесени формите на музикалната школа, а през миналия месец се пристъпва и към извеждане на всички останали младежки клубове и формации. На среща с кмета ръководителите на танцови формации и спортни клубове научават, че съдбата им вече е предрешена и могат да отидат и да си харесат зали в… старата казарма. Думи, които цинично напомнят безпардонното изявление на бившия директор на музея Иван Лалев, който, убеден в правотата си да превземе Младежкия дом, заяви: „ Аз не мога да се местя в края на града, нека младежките дейности си намерят друга сграда, ето училище “ Дочо Пенков“ стои празно и неизползвано“.

Няма да коментирам състоянието на старата казарма и непригодността на помещенията там. Само извратен човек може да си помисли, че е възможно младите да бъдат възпитани в любов към изкуството в руини и немара. Младежките клубове и формации могат да бъдат местени единствено, ако им се предоставят по-добри от сегашните условия. Ремонтът на казармата не е на дневен ред и кметското решение е пар екселанс подигравка с труда на ръководителите и интересите на децата.
Миналата седмица поисках обяснение от архитект Средкова – кога е променено заданието за Младежки дом, одобрено от Общински съвет? Обясни, че са се случили известни промени в намеренията. Пак зад гърба на Общински съвет! Съвсем в стила на хранително-вкусовия инженер Петков. Въпреки обществените настроения! Точно по модела на Казанджиев, за когото приятелчетата стоят преди гражданите, а парите преди децата.
Най-голямата грешка, която разрушителният тандем Казанджиев-Петков може да направи, е да посегне на културата и децата точно преди избори. Изпъждането на децата от техния дом е апотеоз на хейтърската политика срещу образованието и младите, водена през мандатите на Казанджиев. Кметът може и да е подведен, но ще отговаря солидарно със специалиста по хранителни технологии. Защото той му е вменил да управлява нещо, от което не разбира!
Днес научих, че проектът за окончателно преструктуриране на Младежкия дом вече е възложен. Пак с трескавото бързане да се усвоят едни пари, малко преди финала на мандата. Пак без да се слуша мнението на гражданите. Защото както наскоро е заявил един от приближените на кмета архитекти по повод на броженията срещу „белия“ покрит мост „ какво разбират тези граждани, че ще ги питаме“.
Кмете, и ти, инженере – питайте гражданите, не придворните си ласкатели! Работата с децата не е манджа, а културата не е лапачка! Приберете си калните обувки, с които се каните да изритате децата на Ловеч от Младежкия дом. Свалете си лепкавите пръсти от моста, крепостта, младежкия храм… Ако искате да направите поне едно добро преди да си отидете завинаги – просто недейте прави нищо. Дванадесет години съсипване на Ловеч стигат!
от eratosten.wordpress.com , блог на Иво Райнов, общински съветник

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s