Ловешкият художник Николай Найденов в/за книгата „Неразказаната българска абстракция”

nikolai naidenov

Художник на „празнотата“, един краен редукционист – това са най-честите определения за художника Николай Найденов. Той е единственият ловешки художник, който е отразен в книгата на Петер Цанев и Станислав Памукчиев „Неразказаната българска абстракция” (СБХ, София).

????????????????????????????????????

????????????????????????????????????

Известно е, че абстрактното изкуство у нас никога не се било предмет на цялостно проучване. Същевременно голям брой български художници (Кирил Петров, Магда Абазова, Иван Кирков, Петър Дочев, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев и др.) са с неизменен интерес към абстрактното изкуство.
Двуезичната книга (с превод на английски) е снабдена с две важни статии от Петер Цанев и Станислав Памукчиев, които разглеждат абстракцията в контекста на историята на българското изкуство и изкуствознание. Има и каталог на творбите, включени в кураторския проект „Неразказаната абстракция“ (София от 12 до 31 май 2014 г). Ето какво сподели пред НГ ловешкият участник Николай Найденов: Моята тема е процесът на търсене

Изследването „Неразказаната българска абстракция” е интересно, защото е поставено върху два исторически контекста – преди и след политическите промени на 1989 г. Тези периоди колкото и да са различни, толкова и в един момент намират допирни точки. Най-малкото в това, че преди 1989 г. тези търсения са били изключително лични, в полето на забранените практики, на неформалните търсения, изключително лични и затворени търсения, недопускане до изложби, до публичност. След промените идва един естествен бум. Като всяко нещо, което е потискано дълго време, сега то избухва в естествен процес. Заради самото естество на стила, заради този стремеж към чистота, към съзнателен отказ на художника да следи буквално природата и визуалната среда, в която се намира.
Да говориш днес за абстрактно изкуство би могло да звучи и архаично, като нещо извън времето си. От днешна гледна точка търсенето на абстрактните художници звучи неактуално. Съдържанието на една абстракция е един религиозен акт. Да говориш сега за религиозни чувства е някак неуместно. Във постмодерната ситуация абстрактното звучи по различен начин, въпреки че то работи с категории, които са извън темпоралното, то работи с крайни категории.
Моята тема е процесът на търсене. Акцентът в моите картини са по-скоро въпросите, като „Какво е картина?”, „Кога става една картина?”, „Кога престава да бъде картина?”. Въпросите за генезиса, кога се превръща едно нещо в изкуство. Тези въпроси са без отговори, имат само приложения. Краят на картината наистина ли е дошъл, има ли въобще край, възможно ли е да има повърхност без образи? Или самата повърхност се превръща в образ? Има ли такова нещо като абсолютна празнота, или няма? Или празнотата е едно понятие, въведено само за удобство?
Цветан Тодоров

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s