ИКОМОС: Община Ловеч некоректно сочи юридическия статут и неглижира Покрития мост, оттук полемиката за бъдещето му

pokritiq most dnes

Изготвеното от Община Ловеч „Задание за проектиране“ некоректно сочи юридическия статут на Покрития мост и значимостта му като национална културна ценност (НКЦ), а неглижирането на значимостта му е довела до избухналата полемика в Ловеч, сочи становище на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), според сайта icomos-bg.org.
Освен това има наредба от 2004 г. за енергийна ефективност на сградите, която не допуска това да се прилага за сгради и културни ценности в обхвата на Закона за културното наследство. Причината – да не се нарушават архитектурните и/или художествените характеристики.
Ето и по-подробно:
СТАНОВИЩЕ относно: Инвестиционен проект за преустройство и рехабилитация на Покрит мост, УПИ І, кв.199 и кв.204, кв. “Вароша”, гр. Ловеч” по проект “Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти в подкрепа за следващ програмен период 2014-2020 година
Експертната група съсредоточи усилията си в следните посоки: изясняване на юридическия статут на обекта като Национална културна ценност (подробно изложен в Приложение 1) и нормативните документи, съотносими към конкретния казус (Приложение 2), значимостта на оригинала в обекта, предмет на проекта, съдържанието на Заданието за проектиране, ролята на общественото мнение и реакцията на гражданите по проекта.
Според документа в историята на съществуването на Моста има създадени два значими образа/оригинала.
Първият оригинал.
Мостът дело на прочутия майстор Колю Фичето /1872-1875/ – уникално и значимо за времето си архитектурно-строително съоръжение. Върху характерните за творчеството на майстора-строител каменни устои е изпълнена дървена носеща конструкция и покрита част изцяло от дървени елементи. Творението защитава предназначението си – устоява на времето и служи на хората около 50 г. до опожаряване му през 1925г. Днес физически то не съществува, но е ценност за историята на града и в спомените на хората. Условно наричаме този мост “първообраз”.
Вторият оригинал.
След загубата на първообраза и поради потребностите на града, е възложен и реализиран нов проект за мост – този на арх. Стефан Олеков и инж. Цветков. Проектът е съобразен със строителните технологии на своето време – опорната и носещата конструкция са от стоманобетон, с тухлен пълнеж. Неговите основни конструктивни елементи са запазени до днес, вградени в сега съществуващия мост. Този втори оригинал има свой собствен характер и високи архитектурни достойнства. Просъществувал е също около половин век и неговият образ е оставил трайна следа в историческия облик на Ловеч и в спомените на по-възрастните днес негови граждани. С този образ Покрития мост влиза в границите на „Музеен и туристически резерват „Вароша” през 1978 г.
Преустройството на моста от 1981 г., изпълнено по проект на арх. Христо Златев, арх. Паланков и инж. Антон Малеев, е значителна намеса в архитектурния образ на паметника. По спомените на съвременници – сред предложенията на авторите е и вариант за възстановявянето на външния вид на моста, който той е имал от 1931 до 1981 г. Реализираната промяна е защитена и предпочетена като реставрация в духа на моста на Колю Фичето. Върху стоманобетоновата конструкция на моста е търсен характерът на първообраза – проведен е в силуета на покрива и вида на фасадите – дървена обшивка.
Резултатът от преустройството през 1981 г., който следва да е акт на опазване, представлява една симбиоза, която в голяма степен отнема на обекта на наследството качеството му на автентично свидетелство на времето, в което е създаден, и достойнствата на цялостната оригинална идея на всеки от двамата автори – значими творци.
Статутът на обекта се определя от постановеното в Наредба № 10 (ДВ, бр. 73/1978 г.). Съгласно Глава първа „Общи положения и граници” , чл.2(1) където са посочени границите на резервата – Архитектурно-исторически резерват “Вароша”, мостът е част от резервата.
Според Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), по който „Вароша“е обявен за резерват, всички резервати (архитектурни, археологически, исторически и т.н). са с висока категория – национално значение, и се изисква тяхната охрана в пълната им съвкупност, независимо, че някои от елементите не са единични паметници на културата.
Независимо че Покритият мост в Ловеч не е единична недвижима културна ценност, той е в състава на групова недвижима културна ценност, и като такава, следва всяка намеса в него да се счита за намеса в обект с категория “национално значение” и висока степен на юридическа защита.
Причини за полемиката:
Причината е изготвеното от възложителя Община Ловеч „Задание за проектиране“. Прави впечатление, че в него некоректно е посочен юридическият статут на Покрития мост и значимостта му като НКЦ. Това рефлектира в подценяване изискванията по отношение на консервационно-реставрационните принципи и методологическия подход, които в бъдещия проект следва да определят степента на намеса в обекта като паметник от национална значимост.
В заданието за проектиране: „…Покритият мост над река Осъм не е паметник на културата, но попада в обхвата на контактната зона на АИР „Вароша”, обявен с разпореждане на МС № 346 от 24.09.1968 г. за музеен и туристически резерват”.
Неглижирането на значимостта на Покрития мост като обект на културното наследство подвеждащо поставя на преден план множество други аспекти, които бъдещият проект трябва да постигне. Формулировката на заданието по отношение на архитектурно-художествения образ е „Работният проект трябва да представи решение за оригинална визия, която да е резултат от енергийното обследване на обекта и изготвения технически паспорт за него”.
Обаче:
Според Наредба № 7/2004 г. за енергийна ефективност на сградите, Глава първа, чл.1, ал.3, т.1, Наредбата не се прилага за “сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата.”
Полемиката:
Макар и с изгубена/подменена автентичност, архитектурният образ на съществуващия мост въздейства повече от 30 години. Характеристиката му – като силует и решение на фасадите, черпи сила от идеята на изчезналия “първообраз” – мостът на Колю Фичето. Тя има вече свой живот в съзнанието на две поколения граждани и е придобила значението на една от емблемите на Ловеч. Понятна и естествена е реакцията на част от гражданите, които вярват, че този образ принадлежи на града и неговата общност, и се борят да го съхранят.
Заключение: Предвид направеното изложение има два възможни подхода:
А. Предвид, че основните конструктивни елементи от 30-те години са запазени и до днес, да се изследва и аргументира възможността за възстановяване на цялостния оригинален архитектурен образ в проекта на арх. Стефан Олеков (1931 г.),
Б. Да се предприеме преустройство и рехабилитация при запазване на съществуващия днес образ на Покрития мост.
В подредбата на двата възможни подхода за решение не е вложено предпочитание.
Дебатът по Покрития мост се нуждае от достатъчно време. Необходим е диалог – в който професионалната и обществена енергия да не се губи излишно в кривото огледало на конюнктурата. Само тогава и резултатът би бил балансирано експертно решение, и уважаващо автентичната гражданска чувствителност и визия.

Виж тук:

http://icomos-bg.org/?p=9&l=1&id=222

Advertisements

One thought on “ИКОМОС: Община Ловеч некоректно сочи юридическия статут и неглижира Покрития мост, оттук полемиката за бъдещето му

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s