Албена Петрович Врачанска
Всяко докосване до музиката на Албена Петрович Врачанска се превръща в събитие, твърдят музикалните специалисти. За 31 октомври тази година от 19 часа е обявен клавирен концерт „Кристален сън“ на Роман Носбаум (Люксембурт) в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в столицата, с музиката на Албена Врачанска. Входът е свободен, а след изявата ще има разговор с творците.
Албена Петрович Врачанска е актуален люксембургски композитор и педагог. Родена е в София и е внучка на самобитния фолклорен композитор Андрей Врачански. Още 14-годишна тя за първи път представя своя творба пред публика на международната асамблея „Знаме на мира“ през 1979 г. От 1996г. живее и работи в Люксембург. Носител е на Орден за заслуги към Великото херцогство Люксембург. Наградена е още с “Cultural Award 2007” от община Хесперанж и е била член на журито на международния конкурс по композиция „Валентино Буки” в Рим. Албена Врачанска е автор на повече от 600 произведения в различни музикални жанрове. Музиката й е изпълнявана освен в Люксембург в Германия, Италия, Франция, Белгия, България, Словакия, Словения, Сърбия, Австрия, Хърватска, САЩ, Австралия, Русия, Чехия.
Албена Петрович Врачанска е основател и президент на международния конкурс по композиция „Artistes en Herbe” (Подрастващи артисти) под патронажа на Министерство на културата на Люксембург. Този конкурс е уникален в Западна Европа – деца могат да участват в различни възрастови групи в категория “Junior”, а в категория „Senior” възрастните композират музика с цел обогатяване на педагогическия репертоар.
С Албена Петрович Врачанска разговаря музиковедът Мадлена Маринова.
– Като начало да те запитам – защо замина за чужбина? Кога и как напусна родината?
– Това стана през първите години на посткомунистическия период, настъпил след края на 1989. Тогава нашето поколение се бореше за оцеляването си и мнозина напуснахме масово родината. Беше една голямата емиграционна вълна след „Студената война“ и рухването на Берлинската стена. За нас тогава нямаше и път назад – емигрирахме и конструирахме нашия нов живот в чужбина. Кой по-добре, кой по-малко добре, понякога на хиляди километри от дома, пръснати по всички континенти. Песента “The Wind of Change” (Вятърът на промяната) беше нашият химн, с който заминавахме и изнасяхме културния и интелектуалния потенциал.
– Разкажи ни за своя дядо Андрей Врачански.
– Дядо ми беше композитор на народни хора, миналата година в Радио София записаха десетте най-известни, сред които „Моята годеница” и „Пролетни мечти”. Надявам се, че скоро фирмата GEGA ще издаде диск с творби на Андрей Врачански. Баща ми от своя страна написа книгата „Андрей Врачански – познатият и непознатият”. Издателство „Музика” я пусна в мрежата на книжарниците през 2013г. Ако талантът на моя дядо е неоспорим и преклонението пред него идва посмъртно, пак е добре. Казано е, че по-добре късно, отколкото никога.
– Напоследък все по-често се връщаш в родината…
– Изглежда, че “Wind of Change” започва да духа в обратна посока – масово се завръщаме. Е, не завинаги, но все по-често и за повече време. Искаме да донесем обратно онова, което изнесохме. Сякаш изплащаме чувството за вина към онези, които не заминаха и изстрадаха всички кризи на родината.
– Кои са последните ти изяви в България?
– Откриването на международния фестивал „Пиано Екстраваганца“ стана 25 септември във Военния клуб в София. Гостуваше световно известният люксембургски пианист Франческо Тристано, който изсвири моята пиеса “Burning Shadows”, написана през 2013 година специално за фестивала „Пианисимо”.
– Как можем да опишем твоята музика за един незапознат слушател?
– Слушателите най-често са незапознати, което ги прави идеални – непредубедени и с чисто сърце. Музиката ми е искрена и романтична, което си личи в заглавията – „Кристален сън” (“Crystal Dream”), „Горещи сенки”, „Скрити писма”, „Завръщането на пеперудите”, „Обожавам” (“Adoro”), „Самотен дух”, „Другата луна”, „Да видиш птица” (“To Meet a Bird”). Изразните средства, с които си служа, са съвременни. Понякога си измислям неща, които никъде не съм чула или видяла. Това са звукови ефекти, тембри, текстови добавки в чисто инструментална фактура. Слушателите спонтанно реагират и много… аплодират. „Посланието”, или творческият смисъл на моята музика – това е едно дълбоко духовно проникване в българските традиции, страданията и разочарованията, радостта и оптимизма, както и преход в друг емоционален еквивалент – надежди, мечти, завръщане, красиво бъдеще.
– Кои инструменти предпочиташ?
– В последните години композирам и оркестрови произведения (на 11 декември тази година в НДК в София ще прозвучи пиесата ми за оркестър „Мигновение”), но винаги съм предпочитала камерната и вокалната музика. Моят любим инструмент е пианото. Впрочем , първият ми компактдиск „Кристален сън” фирмата GEGA ще издаде през януари 2016 г. в София.
– Какво е композицията – професия или удоволствие?
– Занимавам се несъзнателно с композиция от момента, в който започнах да свиря на пиано. Определено предпочитах да импровизирам и да се забавлявам с нови звукови открития, отколкото да се упражнявам с педагогическия репертоар, на който никак не се радвах. В момента, в който баща ми видя, че чета книжка, свирейки паралелно гами, стана голям скандал. А когато забеляза, че импровизирам, ми предложи да записвам с ноти измислените мелодии. За мен беше откритие – „ето какво искам да правя”, казах си, и използвах преимуществото да не свиря само скучни гами.
Албена Петрович Врачанска репетира своя композиция със Зала Кравос (13 г.) от Словения преди концерта на 27 септември т.г. във Военния клуб в София
– А какво те води сега отново в родината?
– Един концерт с клавирното творчество – представяме пиесите ми за пиано от последните две-три години. Роман Носбаум ще ги изпълни на 31 октомври в София. Искам да поканя чрез вестника и всички ловешки почитатели на музиката, входът е свободен. А зная, че в Ловеч има сериозна музикална публика и ще се радвам да се срещнем.
Разговора води Мадлена Маринова
e-mail: marinova.madlen@gmail.com
nglas.net 