Д-р Калина Йорданова: Насилието на жертвите или винетка за местните избори в Ловеч

kalina yordanova portret

д-р Калина Йорданова

В условия на силна конкуренция между БСП и ГЕРБ („Местните избори 2015“), повечето села от община Ловеч избраха столетната партия през другите алтернативи. Например след първия тур в село Слатина положението бе така: за Минчо Казанджиев – 98 гласа, за Корнелия Маринова – 58. Изключение е село Баховица, където Калин Кръстев от Реформаторския блок бе избран с 240 гласа. Върху тези особености на вота и връзката с възрастта разсъждава д-р Калина Йорданова в следващия материал, изпратен специално до НГ:
През 1932 г. унгарският психоаналитик Шандор Ференци пише епохалния си текст „Объркването на езиците“, в който описва механизма на идентификация на жертвата с насилника, за да обясни защо жертвите привиждат в собствените си насилници авторитети за подражание. В провален опит да възстанови достойнството си, жертвата става като насилника, вярвайки, че ако подражава на силния, ще престане да бъде насилвана. Иначе казано, насилвайки други, най-сетне ще придобие контрол върху нещо в живота си.
Каква е връзката на този текст, написан преди почти един век, с актуалната политическа треска около местните избори в Ловеч? Връзката е в необяснимия на пръв поглед и повтарящ се вот на най-големите жертви на социално-политическото статукво за техните насилници; вотът на възрастни хора, етнически малцинства, застрашени от безработица и зависими от произвола на работодателите си служители, гласуващи за тези, които ги подлагат на системна злоупотреба от поколения насам. Страх, манипулация и изборен алъш-вериш безспорно съществуват. Но една много по-дълбока мотивация е привиждането на спасител в агресора, идентифицирането на избирателя с арогантността и злоупотребата, резултат от дълбоките наслагвания на тежко жертвени позиции в неговата (колективна) памет. Есенцията на такава мотивация е следната: „Ние не сме нищо повече от жертви, с които можете да злоупотребявате, но единствената власт, която имаме, е да ви дадем това право доброволно. Това ще бъде наш избор“.
А кротката пасивност? Тя също може да бъде силно агресивна: „Упражнявайки единствената си, но категорична и безкомпромисна власт – тази на пасивно оттегляне, аз избирам да лиша себе си, но и всички други от шанса за по-добър живот“. Какъв по-властови и по-категоричен жест от този може да има една жертва, превърнала се абсолютно незабелязано в насилник?!

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s