Три месеца без Красимир Крумов – Грец

Красимир Крумов - Грец през 1982 г.

Красимир Крумов – Грец през 1982 г.

На 1 ноември 2015 се навършиха 3 месеца откакто Грец не е между нас. Мир и покой на душата ти! Светлина по пътя! Оставаш в сърцата ни. Вярваме, че те има. Панихида бе от 11 ч. на гроба.

Елена Крумова, съпруга

В Деня на народните будители да си спомним за Красимир Крумов-Грец.

Животът, казват, е за живите,
на мъртвите не трябва нищо.
На живите е нужен мъртвият.
И живи сме докато под едно небе
един за друг си спомняме.
Но помнят ли ни мъртвите!?
Грец не разбра, не знае, че си тръгна.
Той с нас е, буден, тъй близо и далеч е.
Елена

От Грец,непубликувани фрагменти от подготвяните Неведоми пътища – 3.

ХАЙДЕ, ЧАО!
Всяко сбогуване, вземане на довиждане, раздяла, приключване на телефонен разговор завършва с това своенравно и уникално “хайде”. Хайде, чао; хайде, до скоро; хайде, сбогом! Откъде идва това “хайде”, този тъй рядък и хубав израз, това подканяне заедно да се свърши нещо, пък било то и раздяла или сбогуване. Тъкмо раздялата се нуждае от окуражителното “хайде” – и в раздялата ще бъдем заедно, оставаме заедно, хайде да бъдем заедно – такива нотки се промъкват в душата ни…
И все пак какъв е този чуден израз “хайде”, който, по мое скромно мнение, няма аналог в други езици. Струва ми се, че той се е появил не толкова от потребността за солидарност и близост наяве, колкото за неразделност в отсъствието. Тъкмо при раздялата и сбогуването, когато хората не са заедно, тъкмо тогава им трябва това окуражаване и обещание, че ще бъдат заедно дори разделени. Раздялата е временна, този израз ни го внушава, хайде да я преодолеем. Сбогуването веднага е предшествано, за да бъде смекчено, от една обещана близост.

Последният написан фрагмент…

БАБА КАЛЯ

Защо постоянно оплакваме себе си, докато изпитваме скръб по някой починал близък? Защо не оплакваме него, починалия? Аз мога да скърбя, да мисля, да си спомням за моята баба, но дали тя може да си спомня за мен, да мисли и да скърби за мен? Ами ако тя е лишена от това?
Тази мисъл ми се струва недопустима. Тъкмо това не е възможно, поради безкрайната доброта и любов на баба към мен. Ето – открит е пътят на религиозното чувство. (22.01.2011)
И ако все пак това е възможно – тя да не може да си спомня, да мисли за мен?
Тогава – не бих ли го усетил? Няма ли да попадна в голямата празнина? Аз обаче го усещам – тя мисли непрекъснато за мен. Безсмъртие на душата или чудотворната сила на любовта? Може би това е едно и също.

Красимир Крумов – Грец

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s