Ловешката болница сред шум и врява, без смела и честна политика

 

bsp

Днес от БСП са най-загрижени… Късно, много късно.

Общинският съвет в Ловеч заседава днес, вторник, извънредно заради критичното състояния на местната болница, която е натрупала в последните години над 3 млн. дългове. Най-много шум и врява по този повод вдигат вчерашните управляващи от БСП (последните 20 години са били винаги на власт!), макар че точно те докараха града до това положение. Сега са шумна опозиция, която услужливо забравя, че близо 80 процента от МБАЛ е държавна, че именно администрацията на Минчо Казанджиев чрез „байпаси“ източваше пациентите, кой спря газа на болницата през 2014 г. срещу Нова година, да не говорим кой искаше да продаде сградата на стоматологията…
А кой беше безкрайно щедър към външните гастрольори и минималистично „сдържан“ на заплати към своите? Припомня ни го Иво Райнов, общински съветник от СДС, в своята  статия „Обречен град. На оцеляване.“ Известният блогър твърди, че докато живеем в нерешителност, сме принудени да се борим на оцеляването на болницата, оцеляването на театъра, оцеляване на училищата.


Обречен град. На оцеляване
110 души от заетия персонал получават минимална работна заплата. Прочетох го в материал за състоянието на ловешката болница. Пресметнах, че това са около ¼ от всички наети.
Преди време узнах, че близо 100 души от работещите в общинската администрация също получават минимална работна заплата. Процентът е почти сходен. Имам познати музейни работници, чиито заплати са само с някакви трийсетина лева над минималната. Такива по традиция са заплатите на сервитьорите, охранителите, продавачите в различни търговски обекти. Вероятно и на стотици други жители в общината. Като познавам щедростта на местните индустриални работодатели и дереджето на техните фирми, си представям каква армия от работещи на минимално или близко до минималното трудово заплащане населява заводските цехове. Излиза, че няколко хиляди от щастливите да имат работа в Ловеч, се примиряват с най-ниското месечно възнаграждение. Може би половината, може би 1/3 от всички работещи в Ловеч! Огромен брой трудно оцеляващи семейства. Да отварям ли дума за пенсионерите, месечният доход на повечето дори не достига сумата на минималната заплата. В Ловешка община пенсионерите са четвърт от цялото население.
Ловеч е град на минималните доходи, минималните възможности, минималните надежди, минималните мечти. На този фон нито плана за оптимизация на болницата, нито мъчителните усилия за съкращаване на администрацията ще решат проблема. Съкращенията няма да дадат ресурс за сериозно повдигане над унизителната летва на минималното оцеляване. Нужни са инвестиции и добре платени работни места. На този етап, обаче, шансовете за подобна развръзка са повече от минимални. Защото май все още нямаме куража да прекрачим една тънка линия. Отвъд е смелата и честна политика. Отсам статуквото на съсипваща корупция и стари икономически зависимости. А докато живеем в нерешителност, сме принудени да се борим на оцеляването на болницата, оцеляването на театъра, оцеляване на училищата. Да живеем в град обречен на оцеляване…
Иво Райнов,
eratosten.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s