Вaby демократите – коментар от Цветан С. Тодоров

Има група симпатични хора, които определям като непораснали демократи. Приличат на деца, за които трябва постоянно да се грижиш, да ги пазиш и внимателно да ги поощряваш, но без да ги обиждаш и нападаш.

Те са граждани, които още се учат, че не са сами на този свят. Вaby демократите се подвизават на нивото – „Искам, та искам… Друго не ме интересува!“

Наумява си семейното сладурче, че за рождения ден иска колело – ново и червено. Детето има право да иска. Родителите обаче казват: Добре, но друг път! Сега нямаме пари!

Рожбата обаче трудно възприема нови идеи, сърди се, скъсва се от рев, сополиви, тропа с крачета и вика: Ама аз искам сега!

Детето е вундеркинд (нашите деца винаги са такива), привежда редица законови норми в своя защита. Споменава закона за закрила на детето, европейската харта за правата на човека, аргументите „Ти като си бил малък как си имал?“, „А защо ми обещахте?“.

Ако е по-начетено, може и да спомене и за приказката за стълбата на Христо Смирненски, по която ти си се изкачил, остарял и изкуфял.

Тук родителят внимателно припомня основния закон на пазарната икономика, че правата са свързани с парите, а „парите не ги рина с лопата“, че домът се нуждае от топлина, храна, сигурност.

Бейби-демократчето обаче се интересуват само от себе си, а останалият свят трябва да се съобразява с него. Аргументът е „аз имам право на подарък!“.

Не можеш да го наречеш „рекетьор“, защото е твоя рожба. Макар че отстрани то си е точно това – изнудва родителите си за прищявка.

Съседското момче е по-голям келеш от твоя и никога не е имало велосипед, защото баща му е против частната собственост. Обаче от страх не смее да противоречи на баща си, защото го шляпат здраво по врата. Бедността винаги води до диктатура. А демокрацията не е надвикване, а преброяване на гласове.

Та този келеш взел да поощрява нашия: Ама наистина ли? Няма да ти купят колело за празника?! Баща ти има пари за кръчма, а за теб няма…

Ти обичаш своето дете и му мислиш най-доброто. Ще му купиш и колело, ама друг път, по-късно, когато е възможно.

И то ще те разбере, когато на свой ред стане родител. Сега обаче не разчитай на пощада. Ти си лош!, вика и тича по площада.

Защото си им дал мечта, която не става реалност чрез вълшебства, а чрез труд и саможертва. И не питай чии…

Цветан С. Тодоров

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s