Ловеч: Извънбрачната любов е табу, синове без наследство заради лентяйство. Преди век!

Ловеч преди век

Ловеч преди век

В началото на 20 век електричеството, телефонът, киното и автомобилът вече са факт. Жените продължават своята борба за социален статус и са готови да влязат даже в затвора, но да постигнат избирателните си права. Работническото и профсъюзното движение набират мощ.

 

Във високите етажи на обществото обаче, периодът преди Първата световна война е време за забавление и сладък живот, показен разкош, разточителни приеми, балове, обеди, занимания с аристократични спортове и хазарт.

В Канада и САЩ това време е известно като “Бурните 20 години”, в Европа като “Златните 20 години”, а във Франция като “Лудите 20 години”. По това време (20-те години) започват много усилени археологически разкопки в Египет. Светът е изумен от красотата и изяществото на тази цивилизация и жените (все по-смело заявяващи своята еманципираност) започват да се гримират и да използват характерната за Египет черна очна линия. За жените един от начините да изразят правото си на по-смело поведение и еманципация било пушенето на публични места и ползването на пудриери и като цяло по-силен и опушен грим. За първи път в историята женските рокли се скъсяват над глезена и също така жените режат косите си късо. Коко Шанел прави революция в модата.

 

 

През 1921 г. България изплаща тежки репарации по клаузите на Ньойския договор. Животът много поскъпнал. Килограм жито струвало 5,30 лв., килограм сирене 5,30 лв., килограм кашкавал 96 лв., кубик дърва за зимата 320 лв. Заплатата на домашната прислужничка – готвачка била 120 лв., учителската – 1400 лв., а на депутата – 7500 лв.

На фона на тежката икономическа криза през 20-те години на миналия век местният вестник „Стремление” повежда безпощадна борба против нарушителите на морални ценности в Ловчанско. Страниците му се превръщат в трибуна за морални претенции. Ловешката общественост бранела безпощадно общоприетите обичаи, норми и ценности, като същевременно мълвата и празното любопитство били движещи сили. Кратки информации от главния редактор и писма на читатели дават гласност на „грехопаденията” и осъждат строго похитителите на патриархалните нрави в обществения живот. Но моралът не е записан върху камъни, колкото древни да са те.

Протест срещу Кочо Василев и Неда Дянкова, по мъж Илиева, изказват жителите на с. Горно Павликени, съобщава вестникът в бр. 662 от 30 август 1923 г. Мъжът на любовчийката бил на гурбет в Америка. Обществената съвест настоява Светата Ловчанска митрополия веднага да прекрати незаконното съжителство и да се вземат мерки двамата прелюбодейци да бъдат разделени. Заявлението е подписано от енорийския свещеник, църковните настоятели и 165 селяни. Срамът от любовните наслади е характерна народопсихологическа особеност, която с пълна сила важи и за ловчалии. Извънбрачната любов е табу.

Ловчалията изглежда не възприемал като най-значими ценности храбростта и героизма, или възраждащата сила на любовта и служенето на дамата на сърцето. Своят идеал той открива по-скоро в послушанието и благочестието, в добротата и скромността. Но за любовта прегради няма… Вълкана Личева от с. Деветаки се отказала от дъщеря си Съба, понеже без нейно знание щерката забегнала със Стефан Вълев от Севлиево. (бр. 37, от 8 февруари, 1924 г.)

Религиозността остава единственият морално-етичен критерий за достойнство и добродетелност на личността. Отново в с. Горно Павликени блюстителите на морала бдят зорко. „Учител пушил в църква” е озаглавена информация в бр. 554 от 25 ноември 1920 г.

„От село Горно Павликени ни съобщават селяните с възмущение, следната скверна постъпка на учителя Ив. Казанджиев от с. Сливек: „При извършване на венчалния обряд на Марин Данков на 21 м. м., даскал Иван Казанджиев запалил цигара в църквата, като помислил, че се намира в някое кафене или комунистически клуб. Тая невъзпитаност и гавра с църквата възмутила присъстващите с явно съжаление, че е поверено възпитанието на малките и крехки души на подобни невъзпитани възпитатели.

Навярно учителя Казанджиев е от тоя чешит комунисти, които искат някога, кога дойде тяхното царство, да се обърнат всичките църкви на яхъри. По добре ще стори тоя възпитател да запази своите чувства и вярвания за себе си и не ги проявява пред верующото население по такъв начин, за да не ги предизвика и изкажат негодуванието си по друг начин. Има думата г. окол. Уч. Инспектор”.

Богомолци от църквата „Св. Троица” сигнализират да се обърне внимание на църковния хор „за едно по прилично държание през време на богослужението, особено когато се държат проповеди.” (17 януари 1929 г.)

В бр. 648 от 20 април 1923 г. вeстникът алармира за тревожни тенденции сред подрастващата младеж. „Една особена психология се е създала между учениците от горните класове в града ни. Това са поклонниците на мързела, така да се изразим. Спомняме си добре как те на празника на освобождението ни от турците вдигаха директора си, за да им разреши да немат занятия на следния ден. И защо? Мързелът ги кара да се унижават и пред гражданите и пред учителите си… По желанието на тая групичка млади хора се отмени носенето на униформените шапки даже в мъжката гимназия… Жалко, много жалко учаща се младеж! Ти морално си умряла още преди да възмъжееш…”

Стефан Г. Душков от село Крушуна, Ловчанско, съобщава от страниците на „Стремление”, че скъсва всякакви бащински връзки със сина си Петър Ст. Душков. 22 – годишният младеж не желаел да се отдаде на никакво занятие. „Синът ми води един лош и ленив живот, занимава се с подли дела, свързва заеми от мое име. При тези черти на характера му аз не мога да го търпя като член на семейството си. От днес снемам всякаква отговорност за неговите морални и финансови сделки. Като се отказвам от него, като го лишавам от бащински връзки и като правя за себе си едно духовно и материално освобождение, се подписвам: с. Крушуна, 1 ноември 1920 г. С. Г. Душков.”

Поради погазване на обществените нрави изобилстват съобщения на огорчени от отрочетата си родители. „С. Владиня. Синът ми Христо Ст. Тепавски сърдечно ме е наранил с груби обноски и непоносими думи, за което завинаги се отказвам от него и го лишавам да ми бъде наследник. Ст. Ат. Тепавски”. (14 януари 1921 г. стр. 2 бр. 558-10). „Известявам на всички, че за никакви сделки на сина си Георги Бонев Игнатов не отговарям. Нямам нищо общо с него. Боню Игнатов – Ловеч.” (бр. 48, 25 април 1924 г. стр. 2).

 

Светлана ПЕТРОВА

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s