140 години от рождението на Христо Хаджиев

Христо Хаджиев

Христо Хаджиев

 

Христо Тодоров Хаджиев е роден на 7 ноември 1876 г. в Ловеч. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. На 16 г. започва работа като учител в с. Дойренци. По-късно продължава образованието си в педагогическото училище в град Казанлък. Учителства в Севлиево и Свищов и в селата Равнище, Видраре, Осиковица, Долни Дъбник. Като учител се занимава и с преводаческа дейност.


През 1910 г. поставя началото на едно от първите у нас и най-популярни списания – „Детска радост”, включващо детски книги в помощ на учебната програма. В първите книжки преобладават преводните материали, главно четива с познавателен характер. Постепенно обликът на списанието се променя, отделя се все по-голямо внимание на художествената литература. По това време излизат от печат и неговите „Нова сметанка“ и „Нова читанка“.
В края на 1911 г. се премества в София и преподава в немското частно училище. Участва в Балканската и Междусъюзническата война.
На 14 май 1918 г. става един от съоснователите на акционерното дружество за книгопечатане и издателство „Хемус”. От 1919 до 1923 г. е редактор на списание „Детска радост“. От 1923 г. до 1947 г. е директор на издателство „Хемус”. Като ръководител успява да обедини около издателството най-изявените българските писатели и поети, литературни критици, художници и научни работници. Оказва морална и материална помощ на млади начинаещи автори. Под ръководството на ловчалията се разширява изключително много тематиката на издателството. Христо Хаджиев има големи заслуги за популяризирането на много български и чужди писатели. Пръв издава съчиненията на Христо Смирненски и Пенчо Славейков. Негова заслуга са и многотомните издания на Иван Вазов, П. К. Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин. Издава съчиненията на Иван Богоров, Добри Чинтулов, Г. С. Раковски, Петко Рачев Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, всички по-значими творби на П. Ю. Тодоров, Мара Белчева, Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Михаил Арнаудов и др.
Христо Хаджиев съдейства да бъдат преведени и издадени творбите на Аристофан, Аристотел, Омир, Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов.
За да стабилизира позициите си на книжния пазар, издателството пуска поредици от книги, повечето пак за деца: “Детска радост”, “В царството на животните и растенията”, “Илюстрована малка библиотека”, “Евтина библиотека”, “Детски театър”, “Приказен свят”, “Любими книги”, “В царството на природата”, “Нашето минало”, “Историческа христоматия”, “Нашата родина”, “Географска библиотека”, “Веселушка”, “Децата от цял свят четат тези книги”, “Детски забави” и др.
Ориентацията към детска аудитория е съпроводена с много внимателен подбор на автори и заглавия, добра ценова политика, добре изградена мрежа от разпространители и ред други качества, които нареждат “Хемус” в челните позиции на книжния пазар. Добрата репутация на издателството се дължи и на изключителната добросъвестност на тези, които са работили в него, на професионализма им в деловите и финансови отношения.
С всеобхватната си дейност в областта на книгоиздаването ловчалията има изключителни заслуги не само за популяризиране на българската художествена литература, но и за издигане на издателската дейност на по-високо ниво. Образован и предприемчив, Христо Хаджиев посвещава своя живот на книгата – опора на българската народност.
Умира на 5 декември 1952 в София.
Светлана ПЕТРОВА, Регионална библиотека
В НГ 2016, бр. 49

СПОМЕНИ НА ИЗДАТЕЛЯ ХРИСТО Т. ХАДЖИЕВ ЗА Й. ЙОВКОВ
1937 г.
Йордан Йовков беше един от малцината български писатели, които не дойдоха сами в „Хемус“ да дирят книгоиздател, а бяха поканени от издателството за постоянни сътрудници. И които и досега не ни изневериха нито за момент. При всеки опит да бъде привлечен и в друго книгоиздателство, Йовков смяташе за дълг да не скрива това, но винаги го отминаваше само с иронична усмивка.
Тих и винаги равен в отношенията си, той беше много внимателен. Не дотегна никога и никому с нищо.
При печатането на своите книги, той полагаше рядко усърдие и още по-рядко умение. Преглеждаше и трепереше на всеки печатан ред. И не вече за съдържанието и езикът (у него те винаги бяха изляни окончателно, преди да се даде ръкописа в Придворната печатница), а за техниката и угледността на книгата. Хартия, корици, формат, стил на букви, заглавия и прочие биваха най-грижливо подбирани за всяка книга. И след отпечатването на всяка кола, той пак препрочиташе и зорко следеше работата на коректора, издателя и печатаря.
Мълчаливият Йовков, беше много приятен и интересен събеседник, без да говори за себе си и за другите. Аз съм се унасял в неговите разсъждения по въпроси дори съвсем не литературни. Той познаваше много добре нуждите на нашето народно училище и се отнасяше към народния учител с голямо уважение.
Никога няма да забравя картини, като следната. Стоят в ъгъла на кабинета ми Йовков и Елин Пелин и бавно, но унесено разговарят по въпроса за нашия правопис, за чуждиците в езика ни, за развоя на живия ни говорим и литературен език и за усилията на учените филолози да го бранят и чистят. Неочаквано влиза граматик. Разговорът се усилва, става преинтересен. Аз съм цял само уши и очи. Ярките примери за живия източен и западен наш говор, Найден Геров, Вазов, Славейков, Яворов идат на помощ на нашите писатели. Те слагат като тежки снаряди още няколко въпроса, и позициите на граматика почват да се огъват. Препирнята, обаче, се свършва приятелски, но при едно условие: никой да не брули богатствата на родния ни език от престараване или от сух догматизъм.
Мене ми беше винаги много приятно да сядам близо до двамата приятели и да се унасям в интересните им разговори, които често биваха поръсвани с лек и безобиден хумор.
По едно време една лекомислена тиражна интрига хвърли свика върху приятелските отношения на двамата големи писатели. Това, обаче, не трая задълго, но и догдето трая, нито един път никой от тях не отрони лоша дума за другия. Наблюдавах ги – те страдаха от това. И затуй, без ничия странична намеса, се събраха пак и подновиха приятелските срещи и разговори, вече по-задушевни и по-искрени.
През средата на текущата година трябваше да се поднови договора ни и с Йордан Йовков. Тук той прояви трогателни грижи за наследниците си.

Публ. във в. “Йовков лист 1884 – 1937”, издаден по случай 40 дни от смъртта на Йордан Йовков – 23 ноември 1937 г., с. 2 и Йордан Йовков 1884 – 1937. Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му. Под редакцията на Св. Минков, С., 1937, с. 82 – 83.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s