Как комунисти разстреляха генерал Теодоси Даскалов от Горско Сливово?

генерал от пехотата Теодоси Даскалов

генерал от пехотата Теодоси Даскалов

Днес малко хора помнят как комунистите през 1945 г. разстреляха генерала от пехотата Теодоси Даскалов (27 випуск на ВНВУ). Той е роден на 2 август 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. Внук е на възрожденския просветен деец Бачо Киро.

Ген. Даскалов се явява един от дългата върволица представители на българските възрожденски родове, избити от слугите на Москва. През 1907 г. завършва военното училище в София и е произведен за офицер от артилерията. Участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Като министър на войната на Царство България (1938 – 1942) въвежда българските войски в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. Като герой е носител на всички отличия на Царство България. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г.

VK PRELOM_02_2015.indd
Този трибунал екзекутира общо 2730 българи. Във въпросната нощ на 1 срещу 2 февруари са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.
Всяка година на първи февруари си спомняме една черна дата в българската държавност, за която все още не се учи в учебниците, припомня Христо Марков в сайта kontraprop.com. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. , студена, тиха, с лек вятър, са изпълнени смъртните присъди на 148 държавници. Те са осъдените от т.н. Народен съд – една измислица на комунистическия терор, който няма аналог в правния мир.
Тази екзекуция протича без прокурор, свещеник и лекар. Не се извършва от взвод с войници, а от партизани и милиционери и неизбежно се превръща в кланица. Убитите са погребани в общ гроб – яма от бомба на софийското гробище.
„Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата в София със завързани ръце и натоварени в шест камиона, които чакат в двора откъм ул. “Алабин“. Това е цветът на нашата интелигенция от преди войната. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ… Следващата жертва е бившият министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“. Разбиват му главата с револвер“ пише днес Христо Марков, цитирайки спомени на съвременници.
Сред убитите има и много хора от Ловешко. „Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – пише в спомените си Димитър Пешев, който е бил в залата при произнасяне на присъдите. „Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже: „Поздрави жена ми“. Това беше последното, което чух…“

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s