Младият фотограф Генади Дочев представя „Видимо, но забравено” в Троян

iz-2

Изложба от 20 фотографии на Генади Дочев се открива на 16 февруари в галерия „Серякова къща” в Троян. Изложбата се нарича „Видимо, но забравено”, а стартът ще бъде даден в 18.00 часа.

Генади Дочев e роден на 27.09.1991 г. в Троян. Завършва средното си образование в СХУПИ „Проф. Венко Колев“, специалност рекламна графика. През 2014-та завършва бакалавър изящни изкуства – стенопис в Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“. Основната му страст обаче е фотографията.

 До този момент е участвал в съвместни изложби с фотографии и живописни платна в „АРТ Розалиада“ Живописен пир на виното, „Пролетен салон“ към СБХ във Велико Търново и общи изложби на троянските художници.

Има една 1-ва награда за фотография в Английски фирмен конкурс “ Дивият животински свят“.

Според младият автор: „Фотоапаратът е начин да изразя емоциите си,определено снимането е моята голяма страст. Обичам да снимам всичко ,което ми харесва и въздейства, но любимият ми жанр е пейзажната фотография.

Имах идея да заснема нещо, което в даден момент ще бъде забравено с еволюцията на света, а именно място, където хората са далеко от материалното, далеко от градската среда, откъснати от всичко онова, което завладява света, от технологиите… Обиколих България с надеждата все още да е останало такова място, но имаше все нещо, което пречеше да уловя магията на този живот. Идеята си остана в главата ми независимо, че до някаква степен се обезнадеждих. Не след дълго, съвсем случайно разглеждайки снимки от Карпатите в Румъния, попаднах на интересни кадри от долината Fundatura Ponorului. Преди да разгледам цялата поредица от кадри – вече бях решил, че възможно най-скоро ще бъда там. И не след дълго отидох!

Това беше място където черпих вдъхновение от всичко! Място, в което връзката между хората и природата все още е жива, а битът и културата запазени, без намесата на съвременната архитектура и алчност. Там са забравили материалното и са приближени до изначалното – Природата. Така се роди изложбата ми „Видимо, но забравено”.

Мариела Шошкова

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s