„Олово“ в Ловеч: Сърца с изместен център на тежестта търсят изход

Ивайло Драгиев и Златина Никифорова

Ивайло Драгиев и Златина Никифорова

Клаустрофобична пиеса сред белотата на тунела към смъртта, където ангелите са същински дяволи в измамната двойна оптика на човешката пресметливост, а виновниците, тревожно разстроени, са богато възнаградени… с вечен покой. Повдигайки булото на измамното първо впечатление, постановчикът на „Олово“ Ана Батева прави ново и ново разкритие – всичко е някаква игра на човека с парите, а жертви са младостта и невинността.

Ивайло Драгиев и Петър Стойчев

Ивайло Драгиев и Петър Стойчев

Спектакълът „Олово“ на Драматичен театър – Ловеч, чиято премиера бе на 8 февруари, ще ви остави с пръст в устата. Дълго ще трябва да си припомняте какво точно сте чули и видели в началото. Защото, както в добрите образци на жанра („Обичайните заподозрени“, например), финалът обръща историята, а ние сме се оказали в глупавото положение да вярваме на думи и декларации.
Какъв свят, какви хора (?!), за които „цената на достойнството е унижението“ и където „предметите се придвижват с подбутване, а хората – с пари“. Отношенията между двама приковани към болничните легла мъже, бизнесмен и художник, са всъщност (успешната) история на съблазняването на чуждата любима. Това става чрез измама от типа на Сирано дьо Бержерак и „откраднатото красноречие“, но крайната цел е не любовта, а смъртта, която бизнесменът жадува. На пръв поглед оръдието на престъплението е възглавница, но всъщност е сърцето, защото то толкова лесно се манипулира, че е по-опасно от куршум с изместен център.
Нежните сатенени декори и белите болнични халати контрастират с един груб, вулгарен речник и още по-безцеремонен финал. Навярно някаква външна криза (Война? Комунизъм? Живот?) е травмирала дълбоко тези герои. Ситуацията е доведена до деконструкция – думите асимитрично прикриват смисъла, лишени са от тежестта на истинността. В този материален свят само реалността тежи като олово и затова има значение.

olovo-3
Сред героите единствено Деян (Ивайло Драгиев, гост-актьор) поражда смисъл в този хаос, защото се опитва да открие истината. На пръв поглед той е потърпевш, губещ човек, но в него е и надеждата. Надеждата е за всички сърца с изместен център на тежестта, които търсят спасение. Но и пораженията си ги бива.
„Олово“ е тежка пиеса в измамно облекло, търсеща лекота и светлина в тъмната зала на нашата самота.

„Олово“ от Венко Андоновски, превод и режисура: Ана Батева, сценография и костюми: Мартина Варийска, авторска музика: Стефан Здравески. Участват Петър Стойчев, Ивайло Драгиев /гост/, Слава Георгиева и Златина Никифорова. Премиерата бе на 8 февруари 2017 г. в Драматичен театър Ловеч.
Цветан С. Тодоров

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s