Почина бай Муцан, който възпя масовия бачкатор от късния социализъм

Бай Муцан през 2013

Починал е легендарният музикант Бай Муцан, погребението е станало в родния му Угърчин, научи НГ.
Скромният като човек Мартин Кючуков (1942 – 2017) беше най-популярният певец с китара от Ловеч, който никога не участвал в бардфест или други публични форуми, но пък имаше многобройни приятели сред ценителите на автентичната градска песен. Последните години изкара като ключар в малко ателие на Кооперативния пазар в Ловеч и много се изненадваше, когато научаваше, че песните и албумите му имат втори живот в интернет. Културната общност в Ловеч е в дълг към неговото творчество, но неподражаемният му талант и хумор ще продължат да печелят овации.
Към днешна дата песента му „Отвори вратата, чумо“ има 37 500 гледания в YouTube, с което не може да се похвали нито един носител на ловешка награда музикант.

 

По повод тъжната вест публикуваме това интервю с героя, което е от 2013 г.

Знаете ли кой е авторът на култовата фраза „Ще продължавам да продължавам“? Разбира се, Бай Муцан от Ловеч. Над 21 400 гледания в интернет има песента му „Отвори вратата, чумо“ , а „Пинко, Пинко“ – 8000. За сравнение най-титулуваният в момента ловешки бард има скромните 590 посещения.

Без съмнения Бай Муцан е най-популярният певец с китара от Ловеч, който никога не участвал в бардфест или други форуми. Явно го считат за несериозен певец. Публиката мисли друго. Негови почитатели постоянно качват песните му в сайтовете YouTube и Vbox7. Така те живеят втори живот. Главна заслуга за това има журналистът Георги Календеров.
Някои определят изпълнителя като най-нежния представител на пиянския жанр, други като „ловешкият Бари Уайт“ заради характерния глас. Едно е ясно – това е уникален певец от края на миналия век, участвал в две предавания на Тодор Колев „Как ще ги стигнем…“, шоу, което и сега се повтаря по БНТ.
Мартин Кючуков е роден на 12 октомври 1942 г. в Угърчин, детството му минава в Плевен. Има две дъщери, четири внучета и две правнучета. Съчинил е песни за три албума, последният неиздаден. Другите са „Несретник“ (1995) и „Паднах от коня“ (1997).
Бай Муцан има фенгрупа (www.baymucan.com) от 2008 г., когато десет негови песни са подобрени като звук в БНР и са качени в интернет.
ВИЖ и http://baymucan.wordpress.com/ .
Според музикалната критика, той пее за живота на масовия бачкатор от късния соц, който след изнурително бачкане е „сравнително употребил при Иван Божков един малък литър”, изпил е „мъничко кило”, след което се прибира при сърдитата съпруга в пеньоар и с метални ролки на главата.
Заедно с музиканти като Бойчо Богданов, Нааби Али (Начко), Михаил Бъжев, Мария Петрова, Бай Муцан и днес допринася за музикалната слава на Ловеч. Напоследък поради заболяване той се оттеглил и рядко идва в малката ключарница на пазара, но славата му не намалява. Затова го и потърсихме.

 

В шоуто на Тодор Колев

Сава Чуковски, музикант: Бай Муцан е уникален човек и музикант
Бай Муцан е най-възпитаният и етичен човек, който съм виждал през живота си. Той ми е като баща. Той ме е научил на възпитание. На разбиране спрямо музиката, изключителен музикант. Това е уникална природа, дарба. Не е толкова известен, защото хората слушат просташка музика. Никой не приема уникалните. Той ще бъде приет след време. Уникален човек е.
Интервю
– Първият ти албум „Несретник” е издаден само на касета, нали?
– Да. Тогава още нямаше днешната техника. Всичко стана след промените през 1989 г. Преди това не съм записвал нищо. Първите записи направих, когато избираха Желю Желев за президент. Заедно с групата ходихме да свирим в тогавашна Югославия. Нямаше ни няколко месеца.
– Кои бяхте в групата?
– Аз с Бойчо Богданов и Нааби Али. Свирихме в Черна гора. После в Македония. Изкарахме повече време в Македония, а после пак в Черна гора, но в друг град . Последния път свирихме в Иванград.
– И тогава реши да правиш записите?
– Като се върнахме от там, слушам песните и някои неща не ми допадаха. Фактически силата на мойте песни не е в гласа, а в текста… За онзи, който умее да го чуе. Влагам повече самоирония, това ми се струва по-добро. Всеки може да намери някаква чертичка от характера си в тези текстове. Това съм се старал да правя, иначе не съм голям певец. Но музиката, текста, аранжимента – всичко си е мое.
– Кога за пръв път измисли текст и мелодия?
– Правил съм разни мелодии, пял съм в компании, даже сме свирили в ресторанта и някои мои инструментални парчета. Тогава беше модерно да се пее по ресторантите. Пращаха ни певици, командировани, а ние свирим само инструментално.


– Къде си свирел?
– В ресторантите „Хисаря”, „Ерфурт”, когато го откриха. Там два месеца свиреше един немски оркестър с един български музикант, на саксофон . След тези два месеца ние застъпихме с Димитър Цоков – саксофон, Иван Савов, с Тодор, не си спомням фамилията, той се ожени после в Германия. И Павел Баръмов идваше вечер при нас.
– Тогава не си мислил да правиш свои записи?
– Не, не, то тогава това въобще не беше на мода. Аз си бях купил едно магнетофонче и не спях по цели нощи да ловя от разни станции песни и после да ги „хванем“ на репетиции. Стремяхме се да бъдем горе-долу в крак.

– Как Тодор Колев чу касетата ти ?
– Петко Петков, неговият музикален редактор, той ме откри. Два пъти ходихме в предаването „Как ще ги стигнем … с Тодор Колев“. Първия път остана малко време за нас, защото гостуваше големият актьор Армен Джигарханян и той „изяде“ от нашето време. И тогава Тодор Колев каза да отидем още един път с Нааби Али. Първия път му занесох ракия от негов фен от Ловеч. Втория път му занесох пак ракия, троянска. След предаването дойдоха едно семейство от гръцко потекло, което спонсорираше предаването. Заведоха ни в една кръчма. На Начко му намериха едно акордеонче, на мен ми намериха китара и пак започнахме да свирим. Там дойде и брат му на Тодор Колев. Той е треньор по карате. Много хубаво момче, той е много по-млад от него.
– Имал ли си проблеми с властта преди 1989 г.?
– Не. Тогава големците постоянно ни викаха да свирим на банкети. Най-много сме свирили на Панталей Димитров, тогава кмет на Ловеч . Много се празнуваше тогава. Целият градски съвет се събираше. На Петър Балевски (тогава първи секретар на ОКна БКП – бел. ред.) по-малко сме свирили.
– Ти коя песен си обичаш най-много?
– Да ти кажа откровено, толкова време не съм ги слушал, че съм ги забравил вече. Внукът ми веднъж пусна в колата един мой диск и като го слушам си намирам и грешки, защото съм критичен съм себе си. Като прекъснах вече след операцията, спрях и да свиря, разболях се. Бойчо държеше тук до мен една обущарничка, идваха тук приятели – големи мераци да творят. Те ходиха на фестивала „Златен кестен”. Свиреха като „Трио Вароша” – Бойчо Богданов, Мишо Радев и Дило Георгиев. Викам им веднъж – вие се изживявате като звезди, бе!
– Какъв си по професия?
– Свирил съм цял живот, седем години свирих в Духовия оркестър на Ловеч на валтхорна. Вече като поостарях, отворих това ателие за ключове, но рядко идвам…
– А какво си учил?
– Нищо не съм завършил, карах техникум донякъде навремето и напуснах училище. Заради тези кръчми, канеха ме, понеже свирих добре на китара. Любчо Джазката от Плевен уж ме учеше: „Какво да те уча, като го изсвиря аз и ти го свириш след мене?”. Имах мерак навремето и по цял ден си свирех. Още от ученическите години започнаха да ме викат да замествам по оркестрите. Затова напуснах училището. После един мой съученик ме викаше вечерно да завърша, но аз вече свирих по кръчмите. Кога да чета? И така не можах да завърша средно образование. В казармата имаше също оркестър. Там пък нямаше кой да чука барабани, бях барабанист там. Но китарката си я носех.
– Имал ли си покана да свириш на ловешкия Бард фест? Защото според мен ти си единственият в Ловеч бард, който има свои оригинални песни, имаш албуми…
– Нито съм получавал покани, нито съм ходил да искам свиря там Нямам такива претенции. Аз предпочитам да си направя сам продукта, да го дам на публиката, пък който го хареса… Знаеш ли отначало колко писма получавах? Особено след участието ми при Тодор Колев. Една жена от Шумен ми праща три листа с нейни стихове, ако ми хареса някое, да направя песен. Но сам си пиша текстовете. Наскоро идва мой колега, китарист от Перущица. Вика ми: Ти знаеш ли колко бакшиш съм изкарал с твоите песни?
Интервю на Цветан С. Тодоров

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s