Уникален диск на Андрей Врачански вдига славата на северняшката духова музика

Неотдавна вниманието на българската културна общественост бе привлечено от появата на интересен музикален албум с творби от Андрей Врачански (1915-1990). Заглавието на диска е „Хоро за духов оркестър“ (2017), а издател е музикалната компания „Гега ню“. Представянето се състоя в книжарницата „Гринуич” в София на 23 юни т.г., където присъства и наш представител.

Записите на уникалните 17 хора (от известните до момента 52) са реализирани от БНР със Софийския духов оркестър и диригент Доцо Вътков. За първи път са направени дигитални записи на композициите на Андрей Врачански, а изпълненията на някои от тях се записват за първи път изобщо. От издирването и подготовката на нотния материал до завършването на компактдиска минават цели 27 години – колкото са от смъртта на Андрей Врачански до сега. Резултатът си заслужава труда, казват специалистите. Дискът стана възможен благодарение на сина на композитора Илия Врачански – изпълнител, преподавател по цугтромбон и камерна музика и диригент. Той е автор и на монографията „Андрей Врачански – познатият и непознатият” (2012).

Решаващ принос има и внучката Албена Петрович-Врачанска – музикант, която от 1996 г. живее в Люксембург и за която НГ е писал.

Повод за гордост на ловчанлии обаче бе, че корицата на албума е илюстрирана с прекрасен портрет на композитора Андрей Врачански, нарисуван от художника Валентин Стойчев Иванов, който от години твори в Ловеч.

Андрей Врачански е самобитен композитор, културен феномен, създател на оригинали в музикалната съкровищница за духов оркестър. Роден е в с. Селановци, Врачанско. Израстването му като музикант е белязано от песните и свирните в родното му място, както и от репертоара на северняшките духови оркестри през годините на юношеството му. Това е едно име, което заслужава да стои редом до това Дико Илиев. Защото около известния музикант е имало и други таланти, които днес са останали в сянка.

По този повод синът Илия Врачански пише в своята книга: „Практиката на авторска анонимност засяга освен баща ми и други създатели на хора от региона, които са работили с Дико Илиев или са били негови ученици – например капелмайсторът Йордан Змейски. Името на бай Дико е било вече много известно и изпълнителите и слушателите спонтанно му приписват като авторство и произведенията на неговите ученици.”

Днес с диска „Хоро“ се възстановява една справедливост. (НГ)

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s