Книгата за Васил Левски проявява необяснима враждебност към Ловеч

Новоизлязла дебела книгата за Васил Левски проявява необяснима враждебност към Ловеч. От седемте автентични снимки на Апостола на свободата до бръснарско ножче с неговия лик – толкова широк е визуалният обхват на труда „Васил Левски в изкуството“ (495 стр.). Автор е художникът Александър Стефанов, който обаче е на нож към почти всичко, което свързва Ловеч с героя.


Книгата е замислена като културологичен преглед на сериозна тема, но явно скритата задача е да се преповтори старата теза за предателството на поп Кръстю като доказан исторически факт. Доказателства за това предателство, разбира се, няма. Доказват го трудовете на много от сериозните историци.
Това не пречи на автора да излее злъч върху почти всички личности и творби, свързани с революционната столица на Апостола – Ловеч.
Но нека първо посочим кои са положителните страни на дебелия луксозен том, пълен с цветни и черно-бели фотографии и достъпен срещу 60 лв.
Скулпторът Александър Стефанов се има за родолюбец, запленен от образа, живота и делото на Васил Левски. Воден от тази страст, решава да събере всичко за героя в една книга. Колекционирал е десетки години запазени следи, свидетелства, стихове, памфлети, рецензии, артефакти. Издирил е множество образи – писани, рисувани, изваяни в камък и бронз. Разкрива клонинги, недоразумения, грешни наименования, фалшификати. Навярно затова медиите нарекоха книгата „библиографска рядкост, привлякла вниманието на специалистите“.
Да покажеш, анализираш и обобщиш превъплъщенията на Васил Левски в родното изкуство е много голяма задача и идеята заслужава похвала. Трудът се явява продължение на проучването на художника Жечко Попов, излязло през 1976 г. „Александър Стефанов е демонстрирал завидна ерудиция, солидна професионална подготовка, широки изкуствоведски и исторически познания“, заяви неотдавна историкът проф. Пламен Митев на премиерата на книгата в Перник.
Похвално Стефанов е обиколил десетки селища, за да събере бюстове, паметници и портрети, медали и монети, филателия и банкноти, плакати и читателски отзиви, преса и много други. Показал ни е дори ножче за бръснене с лика на Левски от 1935 г., производство на „Солинген“, което е предложена на аукцион за 500 000 лева. Също ни е обадил кой пази оригинален цървул на Апостола – това е Петър Щерев от Трявна.
Това, което пречи на книгата да бъде общоприета, е избраният подход. Той е дълбоко субективен, белязан от болезнено личностно приемане на чужди мненията и ползващ етикетно наплевателно отношение към други авторитети. Може да не си съгласен с чуждите мнения и идеи, но защо трябва да обиждаш хората, които ги носят?
Точно това е направил автора с всички онези, които имат по-различно мнение за Левски, за поп Кръстю и въобще за тази история. Манталитетът на автора е на свръхчувствителен артист, а не на изследовател и учен. Това може и да е интересно на любителите на „жълтини“, но научното познание определено страда. Субективизмът, липсата на граница между лично мнение и факти ограничават периметъра на въздействие. По простата причина, че обидата е отрицателна енергия. Затова на книгата трябва да се реагира предимно с чувство за хумор, пък дано авторът един ден съжали за отправените обиди.
Ето ви с усмивка някои „бисери“: Поп Кръстю е предател според ловешкия поп Цеко, който го изповядал.(виж факсимилето). Цеко обаче не бил казал на никого, но пък всички знаели. Писателят Георги Мишев е обявен за предател: „Хвала на предателите ни Георги Мишев, който с неистов мерак настоява за площад „Поп Кръстю и приятели“ в Ловеч, но не казва кои са приятелите… (стр. 361). „Душманинът на Левски Георги Мишев шмекерува в „Черна легенда“, БНТ 2005 г. относно факта, че поп Кръстю е съден за кражба в Белград.“ (стр.154). Това било „мрънкането на учения сценарист на „Селянина с колелото“, той роди чалгата!“
Стоян Джевезов е наречен „певецът на шмекерлъците (стр 211). Покрай всички открития на автора не ни е спестено и това, че актьорът Чарлс Бронсън („Имало едно време на Запад“) е от рода на Димитър Бучински от село Бучино, днес Бучин проход. После родът се преселил в Литва.“ ( стр. 89).
Може и така да е, но в книгата за Левски ли трябва да го научим?
Казах, че авторът е свръхчувствителен, включително на мирис. Твърди, че “В Къкринското ханче все още има гаден мириЗ на мухбира“ (тур. доносник) на (стр. 191). „Мухбир“ е турска дума със значения на доносник, доверено лице и други, затова има спор в историческата наука. Портретът на художничката Олга Шеханова пък имал голям недостатък – тя е „обръснала“ Левски (стр. 258).
В заключение ще посоча кои са безспорните авторитети за Александър Стефанов – това са Велислава Дърева, Николай Хайтов и „партийната цензура, която потвърди през 1957 г. предателството на попа“.
Това го оставям без коментар.

Кой е авторът на книгата?
Художникът и скулптор Александър Стефанов е роден на 25 юли 1943 г. Автор е на редица популярни паметници в страната, сред които този на Стефан Стамболов в градинката до столичния “Кристал”, в съавторство с Иван Славов и арх. Иван Аврамов, както и паметник на Васил Левски и неговите сподвижници в село Голям извор, Тетевенско. Носител на Гран При от Международния конкурс във Валенсия, Испания.
Споделя в интервю, че: „Левски пречи на държавата. Ако има начин ще го изчоплят и от учебниците – не може да има такъв чист човек и да разклаща съвестта на политиците ни. Не може да е светец, щом е пробол момчето, даже и при самозащита.“

Цветан С. Тодоров

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s